1. Това е „Раят“ на Земята (според местните)
Мнозина смятат, че Марк Твен е описал Мавриций като „Раят на земята“. Докато той със сигурност възхвалява „грапавите скали, зелени чак до върховете им“, след своето посещение през 1896г. сравнението с „Раят на Земята“ всъщност е направено от горд островитянин.
Следвайки Екватора, Твен пише: „Това е единствената държава в света, в която непознатият не е запитван „Харесва ли Ви това място?“. Това настина отличава Мавриций - гражданите сами говорят за страната си, а Вие получавате всякаква информация. От един местен ще научите, че „първо е бил създаден Мавриций, а след това и Рая“, докато друг ще Ви каже, че това е преувеличение и че Порт Луис и Курепипе не достигат до небесното съвършенство; че никой не живее в Порт Луис освен ако няма друг вариант, или пък, че Курепипе е най-влажното и най-дъждовно място в света.
2. Мавриций е бил под холандски, френски и британски флаг
Посещението на Марк Твен се случва, докато Мавриций е под 95-годишното френско управление. Но всъщност първите, които посещават острова са арабски моряци, наричайки го Дина Ароби. Първи го населяват португалците през 1507 година.
Холандците управляват между 1698 до 1710 година, давайки му името Мавриций – в чест на губернатора Мориц фон Насау. Французите, които притежават съседния Ил Бурбон (сега Реюнион), владеят острова от 1715 до 1810 г, преименувайки го на остров Ил дьо Франс. Британците го превземат през 1810 г. и изненадващо възстановяват името Мавриций. Независимостта на острова е обявена преди 50 години на 12 март 1968г.
Мавриций е многоетническа, мултирелигиозна, мултикултурна и многоезична страна. Английският и френският са националните езици, но по-голямата част от страната говори креолски с френско влияние. Мултирелигиозната страна на острова се разкрива чрез множество църкви, джамии, китайски и индийски храмове, които могат да се видят и в столицата Порт Луис.
3. Един френски роман го прави известен
Това са Пол и Вирджиния от Жак-Анри Бернардин дьо Сен-Пиер. „Очевидно е имало само едно видно събитие в историята на Мавриций и то не се е осъществило“ казва Марк Твен. „Имам предвид романтичното пребиваване на Пол и Вирджиния тук. Именно тази история прави Мавриций световно известен, познат за света по географски и културен начин.“
4. Достатъчно отдалечен е
В днешно време всички знаят къде се намира Мавриций, разбира се - в Индийски океан, на близо 1000 км от бреговете на Мадагаскар. От София най-краткото пътуване със самолет е за около 13 часа с 1 прекачване.
5. И е невероятно красив...
Мавриций е много повече от плажове и модерни хотели. Въпреки, че е с малки размери, той има амбициите на Алпите - големи хребети от гранит се извисяват високо в небето, повечето с пиратско звучащи имена: „Телоохранителят“, „Бастион“ и „Троа Мамел“. Между тях се образуват клисури и невероятен пейзаж от водопади и борови гори. Една от реките се стича от височина, колкото „Статуята на свободата“ , а Гранд Басин е планинско езеро, в което змиорките са дълги над 1,5 метра. Източникът на цялата тази красота е очевиден – природен катаклизъм. Преди около осем милиона години дъното на Индийски океан избухва, изпълвайки небето с базалт, а в руините на последвалото спокойствие се образува възхитителен нов свят, обитаван от причудливи растения и фантастични създания...
6. Изчезналата птица (и Луис Карол) я прави още по-известен <pstyle="text-align: center;">Не всички фантастични създания обитавали острова са сред нас днес. До скоро, Мавриций беше най-известен като дом на птицата Додо - безспорно най-известният изчезнал вид. Ендемичен за острова, той е заличен само за няколко десетилетия. За пръв път птицата е забелязана от холандски мореплаватели през 1598 година, а за последен - през 1662 г. Тя дължи голяма част от славата си на „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“. Въпреки изобилието на птици Додо на острова през 17 век, в музеите има много малко останали доказателства за съществуването ѝ. Има няколко частично запазени останки - череп в Копенхаген, клюн в Прага, крак в Природонаучния музей и глава и крак в Оксфорд. Единственият пълен скелет на птицата е бил в колекцията на Ашмолския музей в Оксфорд. Екземплярът е оставен да изгние и през 1755 г. директорите на музея го предават за изгаряне. Благодарение на всеотдадеността на един уредник от музея главата и крака биват спасени и сега се намират в Природонаучния музей на Оксфорския университет.
7. Многоцветен пясък
Тази геоложка формация в югозападната част на Мавриций е популярна туристическа атракция. Състои се от дюни, с разноцветен пясък от седем цвята, спечелвайки му донякъде предвидимото заглавие „Седемте цветни земи“. Уви туристите могат само да им се възхищават от разстояние – без да правят пясъчни замъци.
8. Полуостров, пронизан в мит
Според легенда, избягали роби се скриват в пещерите и навесите на Льо Морн Брабант, на югозападния край на острова. На 1 февруари 1835г., след като робството бива премахнато в Мавриций, полицията е изпратена в монолита, за да предаде новината. Опасявайки се, че ще бъдат поробени отново, бегълците избират вместо това да скочат. В тяхна памет е открит паметник в основата на скалата и от 2008 г. Льо Морн Брабант е обект на световно наследство на ЮНЕСКО.
9. Има още един обект на световно наследство
Aapravasi Ghat е имигрантско депо, разположено в залива Тру Фанфарон, в Порт Луис, и също е част от световното наследство на Юнеско. Между 1834 и 1920 г. около половин милион индийски работници преминават от там, преди да се насочат към една от захарните плантации на острова. Сградите на Aapravasi Ghat са най-ранните прояви на глобална икономическа система и една от най-големите миграции в историята, според ЮНЕСКО.
10. Има ръководен териториален спор
Мавриций отдавна търси суверенитет над архипелага Чагос, на около 1300 км на североизток, който е отделен от Мавриций от Великобритания през 1965г., три години преди обявяването на независимостта. През 1966г. е отдаден под наем на САЩ за ползване като военна база на Диего Гарсия, като около 2000 острова са отделени в континенталната част. Усилията на Мавриций да си ги върнат продължават и до днес.
11. Нито една африканска нация не е толкова гъстонаселена
Мавриций не е най-добрият пример за пълно уединение. Почти 1.3 милиона го наричат свой дом, но той покрива само около 1250 кв.км площ При 1634 души на кв. км., само няколко страни, включително Монако, Сингапур, Бахрейн, Малта и Бангладеш са по-многолюдни.
12. Местните жители са повече от туристите
Около 1,36 милиона туристи са посетили Мавриций през изминалата година. Икономиката на страната, някога базирана на селското стопанство, сега е силно зависима от туризма.
13. Все пак можете да намерите отдалечени места
Прекарайте първата си седмица в Националния парк на реките „Черна река“. Толкова е чист е гъстозаселен. Ще забележите лишеи и невероятни папрати, които не се виждат никъде другаде по света. Освен това паркът е дом на последния ендемичен бозайник на острова – прилепът и рядко срещаното розово гълъбче, което също е било застрашено от изчезване през деветдесетте години.
14. Името на острова идва от принц
Холандците го кръщават така на принц Марвиц ван Насау, което го прави една от 25-те държави, кръстени на човек (други такива са: Боливия, Колумбия, Мозамбик и Узбекистан).
15. Войната не е на дневен ред
Според Световния доклад за мира от 2017 г. едва четири държави не враждуват със съседните си страни или не са били замесени във вътрешни или международни конфликти: Ботсвана, Чили, Урувай и Мавриций.
16. Това е най-добрият вариант за приемлив „лукс“
Мавриций със сигурност се смята за луксозна дестинация, запазена за младоженци и пътещественици, но острова крие и друга страна – тази, в която местните жители с палатки, ром и щандове за самоса предлагат леки закуски до плажа. Луксът тук е изненадващо достъпен.
share
share
share