Узбекистан – страна на чудности

Тази дестинация се превръща във все по-популярна за туристите - разположен в Централна Азия, Узбекистан е съвкупност от вековна история и съвременен модернизъм, които придават чудат и странен вид на страната - ала всъщност има с какво да Ви омагьоса...

Представяме Ви един пътепис от първо лице, който да Ви вдъхнови за нови пътешествия към по-нетрадиционни дестинации.

Кръстосвам босите си ходила върху пъстрият дастрахан – ниска, малка масичка, традиционна за Узбекистан, върху която има остатъци от скорошния обяд – месо и хляб. Над мен прелитат и цвърчат птички, известявайки околността за странника нарушил спокойствието в планината Нуратау. Чувам бълбукащи поточета някъде в далечината, а погледът ми се наслаждава на добре поддържаните дървета и на небето с нетипичен, бих казал първично-син нюанс. Любезният собственик Гюлмурид Заруфюллаев ми налива чай – традиционна напитка – от ръчно изрисувана порцеланова каничка, а аз го наблюдавам и някак си забравям да дишам – цялата сцена е нереална и невъзможно красива...

Аз не съм единствения гост тук, има и една двойка от Холандия, с която вече няколко дни споделяме възхитата си от това неочаквано място – отдалеченото село Сентоб, известно със своите петроглифи на повече от 2000 години, открити на дъното на извор дълбоко в планината, за който казват, че е свещен...

Тръгваме по склоновете, за да достигнем вековните руини на крепост и сгради, отдавна останали без покриви. Един овчар е построил дом близо до тях, сякаш напълно игнориращ сцената на разруха около себе си. Но той е единственият белег на цивилизацията в този планински и скалист пейзаж – образът се запечатва за доста дълго в мен.

„Пътят на коприната“

Малка част от посетителите идват от Бухара, Самарканд и Ташкент – трите града от „Пътят на Коприната“, достигнали великолепието и разцвета си през 16 век, благодарение на търговията между Венеция на запад и Пекин на изток, със скъпи стоки като злато, коприна и подправки. Туристите, наброяващи около 7 милиона годишно, основно посещават тези три града, отчасти повлияни и от сериалът „Пътят на коприната“ излязъл през 80те години на миналия век. Бухара, Самарканд и Ташкент са защитени от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство, което също много допринася за тяхната популярност. Визовите ограничения за европейските страни бяха свалени съвсем наскоро и аз смятам, че това спокойно би превърнало градовете от „Пътя на коприната“ в подобие на мултикултурализма и духа на вековните Истанбул или Маракеш.     

Днес Ташкент е с всички белези на модерна столица, повечето от нейните сгради са построени след разрушителното земетресение през 1966 г., понякога незабележими сред просторната зеленина. Метрото е доста интересно място – всяка спирка е тематична и е от времето на Съветската окупация, но днес са добре поддържани дори и след като Узбекистан извоюва независимостта си през 1991 г. Бързо хапване в 10 часа ме държи сит за целия следобед и съм готов за търсене на още съкровища.

Самарканд датира от 7 век пр. Хр. и със сигурност е сърцето на "Пътя на коприната", блестящ от красиви джамии и сложни по своята архитектура сгради, чиято основна концентрация се намира в царския комплекс на Реджистан и синьо-тюркоазения некропол Шах и Зинда. 

Бухара е място, което пряко бихте асоциирали с Узбекистан: наследството на ислямската религия и култура е в сблъсък със съветското влияние, което неминуемо се е превърнало в културно богатство, привличащо стотици туристи. Старата част на Бухара е толкова красива и пленителна, че аз например, почти бях докаран до сълзи след като посетих лятната резиденция на последният узбекски емир Ситорай Мохи Хоса – изящно и богато декориран дворец. А на централният площад на Ляб-Хауз в Бухара, измежду изящните джамии, хотелчета и покрити с куполи оживени пазари, могат да се откроят ясно призивите на местните търговци за „Якета и шалове! Почти за без пари!“, чиито сергии привличат туристите с ръчно правени сувенири и бродерии...

Извън утъпканата пътека

Провинциалният Узбекистан въздейства като противоотрова на всичко, с което сме свикнали. Територията, сравнима с тази на Испания, не е така пренаселена, което дава възможност да изпитате красотата на Узбекистан в цялата ѝ автентичност. На запад е обширна пустинна територия, някога използвана за отглеждането на памук (по съветско време, което допълнително е спомогнало за засушаването ѝ), а на изток е долината Фергана, известна със своите традиционни занаяти. Тук буквално миналото, историите и песните са вплетени в традиционното килимарско изкуство и бродирането, където всеки символ, всяка шевица, имат своето скрито значение – така например птицата символизира мира, нарът е символ на плодородието, а бадемите символизират защитата.

Маршрутът, който бях избрал, бе един от най-лесните за изминаване – с влак-стрела слязох на гара Навой, малко преди Бухара, в централния район Навой (разположен в централния север на страната), в пределите на пустинята. Тук трябваше да се предвижа по обичайните за това място начини – дълго шофиране (необходимо зло), а след това и прекосяване на гърба на камила – бих казал все неелегантни, но приключенски начини.

Нощта прекарах в лагера Safari yurt, в опит да живея като казахските номади... но с шофьор, тоалетна в западен стил, чисти чаршафи и тристепенно меню. С всички тези удобства, е трудно веднага да се впечатлите от този начин на живот, но в момента, в който слезете от автомобила, виждате с просто око простиращият се над главата Ви Млечен път. А необятното пространство е без почти жив човек, само с няколкото други гости като мен, скупчени около огъня, заобиколили самотният певец и неговите китарни мелодии, изгубващи се в тишината на ноща...

Вместо заключение...

Приключението ми в Узбекистан бе съпроводено навсякъде с фона на жълто-златисти планини, простиращи се сякаш до безкрайността. Всяка спирка от маршрута ми разкриваше по нещо внушително и с непокътната красота – независимо дали става дума за вековна джамия с изящна орнаментика или кикотът на деца, надпреварващи се с пазарска количка сред оживения пазар... Централна Азия се завръща като гореща точка за страстните пътешественици, предлагаща много повече от купища история и многовековна култура.