Моето пътешествие до Китай

Пътувам много, защото така животът ми добива повече смисъл. Осъзнах, че това е едно от най-качествените неща, в които си струва да инвестирам. Човек не трябва да се стреми да робува на вещи, а да колекционира колкото се може повече емоции и хубaви моменти. Те са тези, които ни обогатяват, а екскурзиите с любими хора ни карат да оценим богатствата на природата и уникалността на всеки нов свят, до който се докоснем.

Затова реших да разкажа за своите впечатления от екскурзията ми до Китай. Надявам се да събудя приключенския дух на част от бъдещите и настоящи пътешественици, които са решили да се възползват от уникалните оферти на Luxutour!

В съзнанието ми Китай винаги ще остане най-изумителната дестинация, до която съм достигала. Не знаех какво ме очаква, въпреки че разполагах с подробна програма, която ни беше връчена преди полета от София. Но написаното само загатваше за места, за които съм мечтала, дори сънувала, но нищо не може да се сравни с усещането, което изпитах когато вече бях там.

Първо кацнахме в Москва около 19:00- местно време. След което се прехвърлихме в гигантски пътнически самолет за дълъг около 6-7 часа полет до Пекин. Навън беше тъмно, но колкото повече наближавахме на хоризонта се появяваше най-магнетичния изгрев, който някога съм виждала. Това бяха първите ми впечатления от Изтока, стрaната ни приветства с галещи слънчеви лъчи, а отдолу започнаха да се разкриват обширни оризови полета. Сякаш светът се промени, а оттам и настроението ни. Събудихме се, макар че почти не бяхме спали и емоцията, породена от нетърпението да видим новото, ни разведри толкова силно, колкото 1-2 кафета.

Кацнахме в Пекин, а там грееше жарко слънце, беше началото на юни. След като преминахме пропусквателните пунктове и изобилието от скенери за сигурност, накрая излязохме от летището и се озовахме в малък туристически бус, с който отпътувахме към хотела. Пътувахме около час и половинa, а щом влязохме в Пекин бяхме удивени от огромните мащаби на този град. Уникални сгради, високи небостъргачи, лъскави коли. Истински мегаполис, в който се чувствах нищожна. Навсякъде щъкаха хора с мотоциклети. Страшното беше, поне за мен, че хората ги управляваха без каски и всякакви видими предпазни средства, понякога по цели семейства качени на един. Промушваха се скорострелно между колите и буквално караха косата ми да настръхне. Стряскащо е, особено за човек като мен, който идва от малък и спокоен град. Не бих казала, че съм впечатлена от пътната обстановка, дори в Китай видях едни от най-лошите шофьори до този момент. Всичко се извършваше светкавично. Сякаш си в дома на милиони работливи мравки, които не спират да щъкат около теб.

Що се отнася до хотелът, той беше невероятен, обслужването на ниво, стаите просторни и с всички необходими екстри, и чаровен усмихнат персонал. Прекарахме три дни в Пекин, хапвайки в различни ресторанти в града. Храната на вкус и вид се доближава до тази, която сме опитвали в китайските ресторанти у нас, но според мен в Китай е по-вкусна. Там имахме удоволствието да опитаме патица по пекински, която беше прясно сервирана цяла пред нас, след което нарязана на малки фини жулиени. Вкусът и беше уникален, с ароматна хрупкава коричка, която се топеше в устатакато карамел, а месото толкова крехко. Във всеки ресторант сервираха на масата около 10-на различни ястия и с едно завъртане на масата всеки имаше възможност да опита от всяко блюдо. Накрая винаги сервираха чист парен ориз, който ни разказаха, че се консумира за финал на обяда или вечерята, тъй като спомага за храносмилането.

През втория ден станахме рано, за да успеем да хванем закуската в 8. След час се отправихме към площада Тиенанмън, за който разбрахме, че е символ на китайската нация и нейната душевност. Тиенанмън е ценна територия за китайците, тъй като в него се намира мавзолея на прочутия китайски политик Мао Дзъдун. Неговия лик краси изхода, където е забранено да се снима. Усмивките ни бяха попарени, след като ни казаха, че това красиво място е било център на насилие oт времето на студентските вълнения през юни 1989, поради многобройните сблъсъци със силите на реда. Ала сега то изглеждаше толкова спокойно, просторно и величествено, сякаш никога нищо не е било. Там срещнахме изобилие от улични търговци, които продаваха всякакви сувенири, ветрила и т.н. Трудно беше да се отскубнем от тях, тъй като са доста настоятелни и не те пускат лесно, дори когато вече си си купил нещо от тях. Беше забавно. След Тиенанмън нашата разходка продължи към Забравения град, който се намира в центъра на Пекин. Той представлява величествен укрепен район на китайския императорски дворец. Бил e използван от средата на управлението на династията Мин (1368-1644) до края на управлението на династията Цин (1644-1912). Архитектурата му е изумителна и екскурзоводът не пропусна да ни обясни за значението на всяка покривна декорация и как тя определя статута на постройката, както и за портите, дворовете и кулите, които превръщат местността в огромно архитектурно, културно и историческо наследство.

А какво последва на третия ден – Китайската стена! До тогава я бях виждала само на снимка, но в действителност е много по-величествена. За нея трябва да се заредите с доста търпение и сили, защото не е никак лесна за изкачване. Потрудихме се доста, но с всяко следващо стъпало гледките около нас ставаха все по-красиви. Изморително е, а и часовата разлика оказва влияние, но желанието за откриване и научаване на нови неща ни държеше бодри. Около нас преминаваха хора от всякаква народност. Беше мултикултурно средище, в което се запознахме с няколко човека от Италия и Малта. Много приятни хора, обичащи приключенията. Изкачихме стената, а на слизане всеки, който пожелае имаше шанс да вземе от т.нар. Геройска карта. Тя се дава на този, който успее да премине това изпитание.

Нашата екскурзия продължи с много вътрешни полети до няколко от големите градове в Китай. Шанхай много ми напомня на Пекин. Приличат си двата града главно заради своя гигантизъм. Но що се отнася до небостъргачи, най-страхотните видях в Шанхай. Този град е красив денем, но сякаш цялата прелест се разгръща десетократно вечерта. Препоръчвам ви да предприемете екскурзия с корабче по Яндзъ, защото ще имате шанс да видите страхотни гледки. Някои от най-известните небостъргачи в света са ситуирани тук, както и емблемата на града – кулата “Перлата на изтока”. Тази обстановка напомня на извънземен свят или на сценарий от бъдещето. Тук човешките способности са заели своя връх, толкова високо, че вратът те заболява от съзерцаване на тези издигащи се строителни чудеса. Светлини, неон и лазери раздират леко мъглявината, вятър подухва, а на корабчето се предлагат различни храни и напитки. Беше препълнено от туристи, но същевременно спокойно и доста романтично. Екскурзията отне около 30 мин. и тъй като беше вечер, побързахме да се върнем в хотела.

Другият град, който посетихме беше Сиан. Той е столицата на провинцията Шаанкси и е един от най-старите градове в Китай. Успяхме да го разгледаме на един дъх и то за един ден. Може би звучи странно, но въпреки неговите размери това беше напълно възможно. Разбира се, върха на нашата екскурзия до там беше посещението на мавзолея на Кин Ши Хуанг и неговата глинена армия. Като влязохме вътре тръпки ме побиха, защото наистина рядко може да се случи на човек да се докосне до многовековно произведение като тази колекция от 8000 война с различна височина, 130 колесници, 520 коня и 150 кавалерийска коня, датиращи от 210 г.пр.Хр. Всеки глинен войн изобразява истински човек, който е съществувал. Затова всеки един от тях е различен. Тази армия е едно от най-големите открития на 20 век и със сигурност си струва да се види. За финал на моя разказ реших да отделя специално внимание на последната дестинация от моята китайска екскурзия. Пристигаме в Гуйлин – градът, в който усетих Китай с пълна мощ. Това място е магическо и смайва със своята природа. Бих се върнала там стотици пъти, само за да видя отново този град и да усетя неговия дух. Качихме се на връх Билиен и бяхме смаяни от гледката, която се откри пред нас. Сякаш бяхме в някой приказен сюжет с издигащи се красиви варовикови хълмове. Някога Гуйлин е бил дъно на море, а спомените за отминали династии могат да се видят под формата на стихове издълбани в скалите. Заваля и седнахме под една беседка да се скрием. А докато слушахме капките дъжд, местна възрастна жена свиреше на флейта. Обзе ни приятно чувство на покой и наслада, сякаш се сляхме с природата в едно. Не ни се тръгваше, наблюдавахме спокойно реката Ли, която се виеше покрай сюрреалистичните планини. Това е любимата ми част от екскурзията, защото е пълна с моменти, които те карат да осъзнаваш колко ценен е животът. Китай е пълен с изненади и със сигурност бих го посетила отново.