+359 2 465 0565;   +359 890 343 459

[email protected]

Вход в b2b

Mandarin Oriental Jumeira е хотел в Дубай, в който нещата се случват по различен начин – направи ми силно впечатление, факта, че се изписва Jumeira (както се произнася), а не Jumeirah – както се изписва на всички останали места. С внушително фоайе, единствено от рода си в Дубай, изваяно и скулптурирано с дървета и широка алея, сякаш подходяща за плажен джогинг. А днес, на 14 февруари, за една вечер ще се сервира коктейл анти-Валентин с провокиращото име „Leaving you behind“, интересна смесица от Сочу (японска дестилирана напитка с алкохолност около 45% алкохол, обикновено дестилирана от ориз, ечемик, сладки картофи, елда или кафява захар), вермут, ликьор с аромат на билки и фина нотка на ликьор от артишок.

 

В първия момент шест етажната сграда изобщо не ми заприлича на хотел, реших, че е централа на някой моден бранд. Отвън, съвсем като слезли от моден подиум, стояха шест млади мъже, със сини памучни якета със семпъл самурайски дизайн, изчистени сини панталони, бели ризи и без вратовръзки, чакайки указания от новопристигащите гости на хотела. А преминавайки през стъклените врати (на иначе изцяло стъклената стена на хотела), се озовах в по-малка сцена, където посрещачи ни приветстват с „Добре дошли във Вашия дом“,  предлагайки ни пресни фурми и арабско кафе. Поглеждайки право пред мен, се откри широка вътрешна алея, с разперени от всяка страна по седем внушителни скулптури-дървета, всяко с различна височина и осветени сякаш отвътре с бяло стъкло, клони от неръждаема стомана и листа излъчващи бяла светлина. Останах напълно изумен прекосявайки измежду четирите декоративни басейна, а във въздуха витаеше лек аромат на мандарини ... бързо открих, че се разнася от малкия магазин за мандаринови торти, и си обещах да го посетя.

 

До стаята ми ме отведе висок младеж, като ми подаде папка с нужните и полезни за престоя ми в хотела материали: кейборд за достъп, прилежно прибран в собствена папка, подробна карта на хотела и описания на работното време на търговките обекти в него на английски и арабски език.

Персоналът на хотела се състои от 600 служители от 64 националности, които се грижат за 256 стаи и апартаменти. Стаите и обществените площи са декорирани от Джефри Уилкс.

 

Аз съм настанен в апартамент с номер 329, който гледа право към морето, а 110 сантиметровият телевизор, въртящ се на 180о, ми позволява да комбинирам двете си любими неща, докато съм на терасата. Корианската свободно стояща вана с яйцевидна форма, пълна с ароматни хидратиращи соли е нещото, което ме изненадва в банята, освен всички други тоалетни принадлежности от най-изискани световни марки. Имам купа с плодове, както и комплимент за „Добре дошъл“ – малки кексчета под стъклен похлупак, а за още по-голяма наслада при хранене – изящни чинии Narumi и прибори La Tavola. 

 

Преди залез слънце се разходих. В предната част на лобито се намираше фирмен магазин Белуга, където се предлага най-фин хайвер, чиито пазари стигат до Иран, Франция, Русия и Полша. Според мениджъра, най-добре продавано е гурме-ястието Царски картоф с хайвер от руска есетрова риба.

 

Излязох на двора – направиха ми впечатление редиците свързани един с друг басейни и десетките меки шезлонги, като ясно се откроиха три различни вида кабини за релакс. Млад мъж от Кампала предлага на всички пристигащи платнена торба с цип, кърпи за лице и студена вода. Останах изумен, когато в края на двора видях червена площадка за джогинг – да, в Дубай!

 

По-късно хвърлих поглед към клубния салон на петия етаж на хотела – отворен за гости и за местните, които се присъединяват към фитнес клуба със закупен достъп до салона, безплатна закуска, заседателни зали и интернет. Това и всички места за хранене са проектирани от Silver Fox от Сингапур.



Долу на приземния етаж ресторант Netsu впечатлява със стени с червени графити, почти до нивото на Flinders Lane. Ресторантът е японски и е менажиран от Ross Shonhan. Нашата маса е под прав ъгъл и до зоната за готвене. Роденият в Калкута Sourav Dutta обяснява как се е издигнал чрез стипендия за ръгби, първо в Единбург, а след това в Лондон. Той показва своето кимоно Daiginjo Kiku-Masamune с етикет Netsu. За този повод той избира червено вино The Velvet Devil Merlot 2017 Washington State. След гигантски смесен сашими (японско ястие от парченца сурова риба с размер на хапки, похапвано със соев сос и уасаби.) идва и австралийско говеждо Wagyu на скара запечено над оризово сено, внесено от Япония. A след това и десерта от световно ниво - плато домашни сладоледи с декориран с лепкав тофи крем. Фитнес центърът е с огромни френски прозорци с директен изглед към входа на хотела се отваря в 6 сутринта. Пълната площ на проектирания от Citterio Technogym и е допълнена от TRX въжета, тежести и столове за дневна - всички тъмни цветове. Има машина Nespresso, с чаши от китайски порцелан. Личните треньори провеждат безплатни класове. След един отпускащ душ се отправям към The Bay за закуска. Пространството отвън и вътре е разчупено от дървени стени, а подът е на черно-бели ивици, идеално допълващи се от тъмни стени, почти като черни дъски, на които могат да се изобразят много изискани рисунки... Жива растителност се спуска от дървения таван и се полюшква леко от климатичната струя. Има и детски кът. Седя на маса от светло дърво, изтъкана пластмасова тапи-рогозка, бледосин пипер и бледозелена сол, мелнички на Zassenhaus и обвито 20 г масло Echiré. Домашните йогурти се сервират в отворени бурканчета, филтърното кафе се предлага във висока чаша, а съвсем наблизо забелязвам селекция от книги за пътешественици... Какво по-добро начало на деня?

Ps: Мисля, че когато се качих в колата, за да отпътувам, ми костваше доста усилия да напусна този впечатляващ и изискан хотел, изпълнен с много дизайн и приятни емоции. Това е Дубай – изискана смесица от гостоприемство, грижа за гостите и много лукс!

Петър Стоянов

Генерален Мениджър на Luxutour.com