Уганда - необикновената градина на Африка

Това, което никой не Ви казва за Уганда е всъщност колко зелена дестинация е тя - неслучайно наричана Градината на Африка, тя е истински бум от изумруденозелена флора. Пътищата са заобиколени от мангови и бананови дървета, хълмовете са дом на чаени и кафени плантации, а езерата и реките са заобградени от висока слонска трева. Гъстите джунгли приютяват някои от най-любимите примати, а равнините ѝ са изпъстрени с тук-таме поникнали сред гъстите пасища акациеви дървета. Цялата тази зеленина се ражда от недрата на червената почва, считана за най-плодородната на планетата.

Списъкът с износни продукти от Уганда е дълъг, като кафето държи най-висок процент, следвано от плодове като: манго, банани, маниока, авокадо, папая, портокали, царевица и ананаси. Чаят също е разрастващ се пазар, редом с какаото. В Уганда има два дъждовни сезона и водата винаги е в изобилие, а страната сама по себе си е отличен и рядък пример за африкански просперитет.

Въпреки природните си дадености, Уганда не е така привлекателна за туристите, както други африкански суперзвезди като Кения, Ботсвана или Танзания, а дори съседната Руанда се издига в съзнанието на международните посетители, заради своята крепост на горилите. И все пак туризмът в Уганда се увеличава - с 32 % през последните две години, тази югоизточно-африканска държава все още остава едно неоткрито съкровище на своя континент. Добавете я към списъка с вдъхновения за бъдещи пътувания и тя ще остане в сърцата Ви за цял живот.

Проследяване на горили

Горилите са рок звездите на Уганда. Руанда си е създала име на меката за тези прекрасни животни, но всъщност Уганда е дом на най-голямата популация от тях. В света са останали 1007 планински горили и повече от половината от тях живеят в непроницаемият Национален парк Бвинди в Уганда – на площ от 331 м² джунгла в югозападната част на страната. Над 120 бозайници и 350 вида птици наричат паркът, който е част от световното културно наследство, свой дом, но на най-много слава се радват планинските горили. Малки групи туристи ежедневно са превождани от опитни водачи и рейнджъри навътре в горите, за да прекарат един час в компанията на тези животни (повече от това време стресира животните).

Преходите са с различна дължина и степен на трудност и в зависимост от способностите си изберете най-подходящия за вас, за да не се окажете пренесени по скалистия терен на носилка. А горилите са привикнали с хората - чувствителен процес, който отнема до година или повече, което означава, че те се чувстват удобно и спокойно край хората. За да достигнете и проследите тези примати в естественото им местообитание ще преминете през диви места, в които част от растителността е толкова гъста, че водачите трябва да я съсичат с мачете. Няма пешеходни пътеки и ясни маршрути, затова просто трябва да се  доверите на водачите си.

След като достигнете до горилите е възможно да се почувствате леко неспокойни край тях. Те споделят 98 % от ДНК структурата си с нас и да ги наблюдавате, е като да се погледнете в огледалото. Поведението, езикът на тялото и рутините им са така близки до нашите, че водят до почуда - малките горилчета се боричкат, докато не се уморят и отидат да се гушкат в майките си; женска горила кърми бебето си, а друг възрастен представител се опитва да заспи, насред цялата суматоха. Една горила с огромни размери във височина и в кръста, се качва на дърво, за да търси храна – това е първата гледка, която виждаме и докато групата ни хваща телефоните си в унисон, той гледа към нас с усещане на законно превъзходство и малко скука - храната е много по-интересна за него. Посетителите са инструктирани да стоят на поне седем метра от горилите и въпреки това близостта до тях е осезателна. Забранени са снимките със светкавица и се препоръчва на посетителите да не гледат директно животните, за да не ги развълнуват. И така, часът, прекаран с тези невероятни същества, преминава светкавично и ще се запътите обратно през гората с адреналин и усещане, че сте привилегировани - това преживяване се случва веднъж в живота и това няма как да не Ви трогне.

Сафари игри

Туризмът с горили може и да е основната атракция в Уганда, но многообразието от национални паркове и обитаващите ги бозайници, си заслужава да бъдат видени. Национален парк Кралица Елизабет е най-популярният - хипопотами, слонове и леопарди живеят тук, но истинската звезда са лъвовете катерещи се по дърветата. Очевидно всички лъвове могат да се катерят, но повечето избират да не го правят, сякаш осъзнали, че наред с многобройните си генетични сили, това би било като крачка назад спрямо естествените предимства на вида. Представителите на този вид лъвове могат да бъдат видени в мързелива поза, сред сенчестите клони на някое канделаброво дърво, докато други се възползват от високата позиция за откриване на потенциална храна в низините. Имайки се предвид, че лъвовете обикновено спят по 20 часа на ден, не е трудно да се разбере защо това е толкова привлекателно - почивка сред широките клони на дърветата обещава спокойствие, далеч от жегата и досадните мухи-цеце.

Посетителите ще могат да видят и впечатляващите с размера си хипопотами, които с удоволствие се разхлаждат в реките и езерата. Слоновете пък винаги са грандиозна гледка и тук са в изобилие - не е необичайно да се наложи да спрете, за да пропуснете стадо слонове. Заслужава да се спомене и Сивият коронован жерав - националната птица на Уганда, която заема място и на националния флаг. С корона от твърди златни пера, тези птици обичат и да „танцуват“ - скачане нагоре-надолу и разперване на крилата, като това най-често се случва в ритуала по ухажване, но не са против да танцуват и през останалото време на годината.

Изкуства и занаяти

Изкуствата и занаятите са в основата на културата на Уганда и всеки, който се прибере у дома с местно произведение, не само спомага местните семейства, но и показва признателност към опита и уменията на угандския народ. Плетенето на кошници е дългогодишна традиция и те са изнасяни по цял свят - изработени с помощта на бананови листа, рафия, палмови листа, папирус и корени на растения, кошниците (декоративни или функционални) се боядисват естествено и без химикали. Тази традиция е предавана през поколенията и същите умения се прилагат при изработката на постелки и интериорни декорации. Благотворителната организация Ride 4 Women, която предлага работа на жени, жертви на домашно насилие, управлява онлайн магазин, където могат да бъдат закупени някои от тези красиви кошници, заедно с уникални селекции дрехи, калъфки за възглавници или чанти, изработени от традиционни за страната тъкани. Дървообработването и керамиката също са с дългогодишни практики и се използват за направата на чаши, вази, купи и чинии. Популярни за туристите са малките плочки направени от бананови влакна и рафия, изобразяващи всекидневния живот на Уганда - красиви спомени, които всеки може да донесете у дома. Производството на играчки също е голямо - децата традиционно си ги изработват сами, използвайки всякакви материали - било то футболни топки от трева и папирус или кукли от бананови листа. Обезателно попитайте в хотела си за местните пазари, което ще доведе парите обратно в общността.

Отлична храна

Кухнята на Уганда е известна със свежестта си и се характеризира с арабски и индийски влияния. Основната храна е матоке - нишестеян вид банан, който е еквивалент на картофа в Уганда - обикновено се сварява и пасира, след което се сервира с орехов сос, но е популярен и под формата на чипс - чудесно допълнение към еднодневните преходи. Върхът на кухнята в Уганда е загърнато чапати - омлет и зеленчуци, сервиран обикновено за обяд или за лека закуска. Чапати е често срещано ястие, отразяващо смесицата от кулинарни влияния.

Угали е стандартната закуска от гъста каша от царевично брашно, често сервирана с пресни плодове. Бавно сварените яхнии са на почит - обикновено с фъстъчена или пилешка основа, поднесени с живовляк или матоке. Лувомбо пък е друга тяхна версия, често сервирана по специални поводи – тук избраното месо се обвива в бананово листо и се приготвя на пара в продължение на точно шест часа, и не само, че е питателно ястие, но е и много вкусно - не напускайте Уганда, без да го опитате. Тук  също правят и отлично къри - деликатно подправените рибни сосове са върху канапе от ориз и живовляк. Разнообразна, здравословна и свежа - угандийска храна е изненадващо вкусна.

Къде да останем?

Volcanoes Safaris имат три луксозни хижи, разпръснати из Уганда и една в Руанда, всяка от които е до парк за горили или шимпанзета. Bwindi Lodge е толкова близо до прочутата непроницаема гора Бвинди, че създава усещането, че сте вътре в нея – няма да пропуснете да видите на павиани, маймуни и някои непознати птици. Декорът на стаите е в стил традиционно сафари с четири легла, покрити с муселин и зони за сядане, някои с открити камини. Общата зона помещава голяма камина, идеална за пиене на червено вино през по-хладните вечери, а шезлонгите са с изглед към гората. Ресторантът сервира местни ястия с участието на незабравимо кремообразно рибно къри, а рум-сървизът е на разположение, ако искате да хапнете насаме.

Един от акцентите на Bwindi Lodge е близостта до селото, където се намира селекция от красиви занаятчийски магазини, а бар Bwindi е чудесно място, даващо обучение в гостоприемството на младежи в неравностойно положение. Гостите могат да седнат и да се наслаждават на местна бира или пък да отидат на обиколка с Bwindi's Tea Project, където експерт разговаря гостите за процеса и тънкостите в приготвянето на чай.

Volcanoes Safaris предлагат транспорт с автомобили до другите си застави, включително Kyambura, която е с изглед към саваната. Преходът с кола е доста дълъг - шест часа от Bwindi, но с незабравимо сафари в Национален парк Queen Elizabeth, който ще ви накара да забравите цялото това разстояние. Kyambura е различен по стил от Bwindi с по-модерно усещане - всяка стая е красиво обзаведена с местни домакински уреди и разполагат с вътрешни и външни душове, идеални за тези, които не искат да пропуснат нито минута от невероятните гледки.

Живописният басейн е с изглед към дефилето Кямбура и персоналът с удоволствие ще Ви донесе по чаша вино или бира, за да се насладите на слънчевия следобед. Kyambura също е здраво закрепен с местната общност - разчупете проследяването на шимпанзета (това дефиле е отлично място за наблюдаването им) с разходка до Volcanoes' Coffee Cafe, което се управлява от местните жители. И двете ложи се гордеят с минерални извори, идеални за отмора след дългия преходен ден.