Историята на един пътешественик...
Когато кацнахме на международното летище, бях до болка отегчен от дългия полет и бях сигурен, че това посещение няма да се различава от всички други до този момент. Не знаех много за Мавриций и си казах: “Свършвам си работата тук и се прибирам вкъщи, колкото се може по-бързо.” Въобще не очаквах, че съвсем скоро ще бъда опроверган.
За моя изненада и облекчение, когато излязох от летището, видях някой с табелка, носеща имeто ми. Шофьорът, който дойде да ме вземе, чакаше търпеливо и без никакво мърморене (тъй като полетът ми беше закъснял), той ме посрещна с усмивка. Докато минавахме по пътя и се любувах на невероятната зеленина, сякаш умората ми си отиде. Станах спокоен, много по-тих и ме обзе чувство на хармония и свобода. Забравих за работата, заради която бях дошъл, тъй като красотата на природата в Мавриций изцяло ме омагьоса. Станах друг човек, сериозното ми изражение, сякаш се превърна в детско сиящо лице, което тръпнеше от очакване да види още! Осъзнах, че се влюбвам в този рай, наречен Мавриций. На първия ден, точно се приготвих да се срещна с мой колега и по пътя какво да намеря? Щастливи и усмихнати хора навсякъде, толкова по-различна атмосфера от тази в големия и сив град. Почувствах се странно, защото не съм свикнал някакви непознати да ми се усмихват непрестанно и да ме поздравяват. Но като се замисля, може би точно това е нормалното. Ежедневието ни убива и забравяме, че сме хора и носим добро в себе си и е хубаво да го показваме, колкото се може по-често. Така живеят хората в Мавриций, затова ги заобичах. С тях не е трудно да се сприятелиш. За първи път се оказах на място, от което не искам да си тръгвам никога. Бях трогнат от трудолюбивостта и всеотдайността на местните жители. В свободното време, между бизнес срещите, се отдадох на изследване и изучаване на тази островна държава. Исках да разбера колкото се може повече.
Нещо, което много ме изуми е, че в Мавриций има пирамиди. Да, стори ми се странно, но разбрах, че от редица години вървят дебати, спорещи за техния произход и значение. Много хора формират своите първи впечатления от плажовете на Мавриций, тъй като те са едни от най-емблематичните територии на този остров. И с право, те са изключително магнетични, ситния бял пясък нежно масажира ходилата, а водата е бистра и криеща интригуващ подводен свят. Аз бях силно впечатлен от места като Aapravasi Ghat и Le Morne Cultural Landscape. Никога не съм обръщал особено внимание на растителността около мен, където и да съм, но след като посетих Pamplemousses – една от най-красивите ботанически градини в света, това се промени. Тя беше като едно оживяло пред мен флорално вълшебство. Истината е, че в Мавриций се промених, научих се да обръщам повече внимание на заобикалящия ни свят и най-вече, научих се как да го ценя и да му се наслаждавам. От толкова много разходки и мероприятия огладняхме. Аз съм истински почитател на хубавите ресторанти и нямах търпение да опитам от местаната кухня. За щастие останах повече от очарован, особено когато разбрахме, че сме се оказали в “Happy Hour” в местен ресторант! Ядохме на корем страхотни ястия, които бяха смес от креолски, китайски, европейски и индийски влияния. Опитахме популярната закуска - Gateau Piment, рибена самоса, пикантното доматено вегетарианско ястие Rougaille Paneer, къри с червен боб, чътни с кориандър и мента, специалната палачинка Dholl Puri, обичаното от всички къри Fish Vindaye с горчица и много други. Подложихме се на истинско мулти китчън приключение.
Настроението ми рязко спадна, защото дойде време да се приберем към хотела. Няколко часа оставаха до полета, а аз дори не бях стегнал багажа. Но как бих могъл, в Мавриций открих себе си. Наблюдавах от самолета, как този райски остров започва да се смалява все повече, докато изцяло се изгуби от погледа ми. Жадувам за момента, в който отново ще се върна там.
Ако искате и Вие да предприемете вълнуваща екскурзия до Мавриций, свържете с екипa на Luxutour.