Накратко пътуването ни беше разнообразно, интересно и, за щастие, безпроблемно.
А разказно с повече подробности…
Единствено имахме проблем с онлайн плащането на тестовете – не успяхме да го направим с няколко карти и накрая се наложи съпругът ми по спешност да се снабди с карта Revolut, с която вече се получиха нещата.
След това пътуването ни натам мина безаварийно.
За около един час минахме през всички формалности, т.е. чакане на няколко опашки, на летището в Килиманджаро, включително и антигенен тест, въпреки че имахме PCR оттук (всъщност май на всички им беше направен такъв).
Посрещнаха ни от Леопард Турс и за щастие имахме достатъчно време да отидем до Тарангире и да минем набързо през масайско село. Чудесно беше, че кацнахме рано сутринта, защото Тарангире си заслужава посещение за няколко часа.
Лоджът се оказа добро попадение – със съвсем добри условия, нормални цени на напитките (единственото, което сме доплащали и за което можем да споделим впечатления) и изключително отзивчив персонал. Единственият му недостатък е, че е малко по-отдалечен от входа на Нгоронгоро – може би на около 40 минути. Но предвид разликата в цената с останалите предложени варианти, останахме доволни от избора си.
Прекарахме цял ден в Нгоронгоро и видяхме доста животни, включително носорог, макар и отдалеч. Само с леопардите се разминахме.
В Маняра също беше интересно, въпреки, че неотдавна е имало „наводнение“, езерото доста се е разляло и част от пътеките вече са недостъпни. Лъвове по дърветата пък от месеци никой не бил срещал. Но все пак видяхме няколко животинки, които не се намират на останалите две места.
Като цяло останахме доволни от престоя си на континента. Случихме и на добър водач, начетен и интелигентен мъж - Касанда, който ни разказа доста интересни неща и за животните, и за живота.
Летището на Аруша е доста … „необикновено“. Но пристигайки там, ни пое друг представител на Леопард и той съдейства за всичко около полета.
В Занзибар пак ни посрещна човек от Леопрад, но ни остави на шофьор от друга фирма. В писмената информация, която ни даде човекът от Леопард, като ни посрещна, пишеше, че това е фирмата, която оперира от тяхно име на острова. Разбрахме се с Леопард, че с шофьора, на когото ни оставиха, ще направим уговорка за нещата, които искаме да видим на острова.
Решихме да си направим три разходки. Едната беше сутрешно посещение на Мнемба с обяд в The Rock. След няколко дни направихме следобедно посещение до Нунгуи по програма, която ние си измислихме. Много държах да бъдем с онези „най-традиционните“ техни дървени лодки с големите триъгълни платна. Опитаха се да ни разубедят да бъде с моторна лодка, но не успяха и го уредиха все пак. Беше добро приключение. В Нунгуи отидохме до т.нар. “boat factory”, та и там ни показаха и разказаха някои интересни неща. А връщането го съвпаднахме със залеза и така си направихме няколко от класически предлаганите „екскурзии“ в едно. Ходенето до Стоун Таун все пак го оставихме за последния ден преди полета. Добре се получи, защото хем спестихме немалко път, време и пари дотам и обратно (ако го бяхме направили в отделен ден), хем си уплътнихме времето преди късния полет, без да се налага да се мотаем из хотела или да си доплащаме още няколко стотин долара за late check-out, хем си направихме вечеря в Стоун Таун с гледка към залеза.
Всички тези неща ги уговаряхме през шофьора от другата агенция, на когото ни оставиха от Леопард при пристигането ни на острова. С него сме се и разплащали, и съответно не знаем дали всичко е стигнало до Леопард или той е действал самостоятелно.
Относно острова и хотела… Е, Занзибар не е Сейшелите или Малдивите, дори Мавриций не е. А Зури не е Constance или Lily Beach. Но определено смятаме, че направихме правилния избор за хотел. Въпреки че имат някои дребни и не толкова дребни неща за подобряване, имат и някои интересни хрумвания и някои наистина добри попадения. В комбинация и с плажа действително това е мястото! Не сме се обаждали на Вашия приятел Уилям – не ни се наложи за нещо конкретно да го търсим, нямахме и случайна среща с него.
Пътуването ни на обратно също мина добре и дори комфортно, след като успяхме да си сменим местата в първия полет, така че вместо на средната тройка седалки да пътуваме на тройка до прозорец, при това само двамата.
А сега … Реалността здраво ни притисна, но вече ни се пътува отново. Да видим кога и къде…
Още веднъж благодарим за цялото съдействие около пътуването ни!
С пожелания за здраве и успешна работа на целия екип,
Ивайла и Константин