Ивайла и Константин

Извиняваме се за забавения отговор! Но сега намерихме възможност да седнем на спокойствие и да разкажем за двете седмици пътешестване. 

Пътуването натам мина безпроблемно и неочаквано леко. Оказа се, че има техническа възможност багажът ни да бъде чекиран направо до Папеете, но на летището в София ни намекнаха да имаме предвид, че все пак са различни авиокомпании и в крайна сметка решихме да не рискуваме и го пуснахме само до Окланд. Там, както и очаквахме, нямаше как да го чекираме за следващия полет толкова по-рано и трябваше да го оставим за съхранение на летището. 

За времето на престоя ни в Окланд си направихме добра разходка из града и успяхме да разгледаме най-основното. 

Впоследствие нямахме проблеми с полетите и наземното придвижване и се настанихме благополучно в Бора Бора. 

Хотелът там общо взето беше ок. Личеше си, че е по-старичък, но пък имаше следи от реновиране. Нещата, които ни направиха не толкова добро впечатление, бяха сравнително неподдържаните по-периферни части от пространството, доста неприятната миризма, която се носеше от тоалетната ни още при настаняването ни и която си остана там до края, както и комарите. От към позитивни страни, може би, най-големият плюс е, че са се постарали да пресъздадат по-автентична обстановка, което създаваше приятно усещане. И хубавата гледка към върха (нищо, че през цялото време беше в облаци J ).

Обслужването беше в общи линии добро, без да е „уау“. Проблем имахме с камериерката, която винаги идваше в стаята, когато се приготвяхме за плаж или за вечеря. Помолвахме я да дойде отново след около половин час, а тя изобщо не се връщаше. Слагането на табелка на вратата за почистване също не помагаше. Така в началото, в продължение на около 48 часа бяхме останали без обслужване на стаята, съответно без чисти кърпи, без тоалетни принадлежности и без зареждане на мини-бара. Накрая се наложи да отидем на рецепция и да посочим точен час, в който да идва. Не беше особено приятно да трябва да се съобразяваме непрекъснато с това, но такава явно беше цената за подсигуряване на чисти кърпи и тоалетна хартия J Не знаем как във всички останали хотели по подобни места, в които сме били, камериерите успяваха да „уцелят“ момента, в който да идват да почистват, но в почти никой „островен“ хотел не сме виждали дори персонала, който поддържа стаята ни, камо ли да ни е пречел да се приготвим или да сме оставали без „консумативи“.

Относно храненията и ресторантите … Малко неудобно беше, че всяка вечер трябваше да се прави резервация за един от двата включени в HB ресторанта, при това за точен час – не точно вписващо се в представата за пълен релакс, но… Обслужването беше предимно добро, само на моменти бавно и неособено добре организирано в „час-пик“. Храната беше вкусна. Менютата не бяха кой знае колко разнообразни, но с включени в HB два ресторанта и при престой по-малко от 1 седмица, какъвто беше нашият, можеха да се избират различни ястия всеки път. Много хубаво беше, че се случи да сме там вечерта, в която имаше бюфет с местна кухня и „културна програма“, които също бяха включени в HB.  

Трябва да признаем и един хубав жест на персонала в ресторанта по повод на годишнината от сватбата ни. За съжаление, времето в този ден беше лошо и нямаше смисъл да си резервираме някоя от "специалните" им вечери за двама, всички от които бяха на открито. Предвид споменатия лек хаос в час-пик и това, че въпреки необходимата предварителна резервация обикновено се оказвахме на някоя по-забутана маса в задушния край на ресторанта, предишната вечер споменахме на една дама, която май беше нещо като салонен управител, че имаме повод на следващия ден и я помолихме да ни запазят някоя по-хубава маса. И действително го бяха направили. Дори я бяха украсили, а накрая ни поднесоха по чаша шампанско като комплимент. Малък жест, който за други подобни места е нещо обичайно, но за там си беше голямо изключение. И сигурно затова ни направи добро впечатление.  

В хотела имаше и разни включени активности през деня, които не пробвахме, но вероятно са приятно развлечение за гости с по-дълъг престой, както и в лошо време. 

Плажът е хубав. Предлагат и обичайните за подобни места лодки, каяци и пр. Разочароващо обаче беше под водата. Около хотела на практика няма корали, съответно и подводен живот. Опитват се явно да направят нещо като изкуствен "риф" - представляваше всъщност няколко коралови "туфи", изграждащи се около някакъв изкуствен "скелет", който на места все още си личеше. Нищо общо с очакванията за подводния свят на Тихия океан и Френска Полинезия.

Докато бяхме на Бора Бора направихме две еднодневни "екскурзии" - една наземна и една водна. Дамата-консиерж беше отзивчива и ни помогна да се спрем най-подходящото от предложенията им и останахме доволни от избора си. Бихме казали, че и двете са силно препоръчителни към задължителни. Обиколка на острова самостоятелно, т.е. с рент-а-кар, няма как да се направи, тъй като най-хубавите места са трудно достъпни дори с 4х4 джип, с какъвто бяхме ние, а какво остава за лек автомобил (освен ако човек не е силно мотивиран да се катери пеша по стръмни пътеки). А гледките наистина си заслужават и не са за изпускане. Хубавото в нашия случай беше, че бяхме само с още една двойка и можехме спокойно, но и без излишно губене на време, да разгледаме най-заслужаващото си. За разлика от този ден, шнорхелингът беше на доста претъпкана лодка. Но за сметка на това "водачите" през цялото време се опитваха да създават и поддържат настроение с песни, свирене и шеги и най-важното - успяха да ни покажат почти всичко от подводния свят (за мантите доста се потрудиха, докато ги намерят, но и това успяхме да видим).  

Петте дни на Бора Бора свършиха бързо и тръгнахме към Моорея, за съжаление с час и малко закъснение заради забавяне на полета. 

Хотелът там ни остави с леко смесени чувства. 

За първи път на подобно място ни се случва при пристигане никой да не ни посрещне, никой да не ни помогне с разтоварването на багажа (от автобуса) и никой да не ни упъти към рецепцията. Самото настаняване също беше доста необичайно за хотел от такъв тип. Пак за първи път, просто си стояхме прави на рецепцията, докато попълним необходимите документи, и някак между другото ни беше дадено по едно сокче и по едно от традиционните им герданчета от мидички, което сами да си сложим.  Не точно отношението, което човек си представя от най-добрия хотел на острова. 

В стаята, също за първи път, нямаше комплимент от хотела (освен по едно бонбонче и, разбира се, картичката от Вас и бутилка вино - мил жест, за който благодарим, и единствената проява на някакво лично отношение на това място J), както и обичайната цветна украса. Обзавеждането беше странно - старичко и захабено, но за разлика от хотела на Бора Бора, нямаше и опит за нещо в традиционен стил - просто един доста стар бюфет отпреди поне 40-50 години. Нямаше и вечерен сървис - явно удобна "останка" от Ковид-времето.      

Друго неприятно преживяване бяха комарите. И на Бора Бора ги имаше, но тук положението беше почти нетърпимо - имаше ги дори през деня на плажа. Къщичките имаха приятна веранда, нашата дори с изглед към плажа. Опитахме се два от дните да седнем там преди вечеря да изпием по чаша вино, но просто беше невъзможно да се стои. Разбира се, комарите бяха и в стаята и хапеха по цяла нощ. Досега не ни се беше случвало, дори в Африка, да се будим с поне по десетина ухапвания. Те обаче не бяха единствената причина за неспокоен сън. След като комарите се бяха нахранили, около 4-5 часазапочваше кукуригането на петлите под прозорците. Заедно с кокошките бяха също на плажа и в ресторантите, по столовете и масите, нападащи чиниите. Ясно, че са местен "символ", но със сигурност, при добро желание, има екосъобразен начин да бъде ограничен достъпът им поне до някои части на хотела. Единствената мярка обаче беше една сервитьорка, тичаща след тях със сопа (явно осъзнавайки все пак, че присъствието точно в ресторанта на точно такива "пилета" е доста нехигиенично). Допълнение към фауната бяха и две видимо "осиновени" бездомни кучета, които се гонеха и се боричкаха почти през цялото време (иначе много гальовни и игриви), както и една котка, която преспокойно на два пъти се разходи из стаята ни и редовно спеше на столовете на верандата ни (така или иначе ние не можехме да ги използваме заради комарите). Ние много обичаме и кучета, и котки и за нас не бяха проблем, дори си играехме с тях, но все пак са необичайни обитатели за луксозен 5-звезден хотел на тропически остров. 

Доста необичайни бяха и условията, които предоставяха на гостите след освобождаване на стаите им до напускането на хотела. Специално предвидено за целта помещение, където гостите могат да си почиват, да се разхладят с работещ климатик и да се освежат, каквото има на много други места, тук липсва. Предлага се ползване на баня (с осигурени хавлии и козметика) - една мъжка и една женска, разположени точно до рецепцията (съответно до целия човекопоток), без да са отделени дори с врата от нея, като баните са в едно помещение с общите тоалетни на хотела. Съответно, ако банята е заета, не може да се ползва тоалетната и обратно. Съответно и със съмнителна хигиена. За да се преоблече след това, човек трябва да излезе по хавлия от банята, да премине почти покрай рецепцията и да влезе в съблекалните, които също са само две и са доста "аскетични".

В хотела има два ресторанта, единият от които беше включен в HB. Храната беше вкусна и добре поднесена. В един от дните отново имахме късмет да уцелим "местна" вечер с традиционна кухня на блок маса и програма с танци. 

И тук има разни развлечения за гостите през деня. Заради краткия ни престой, нямахме много време за "странични дейности". Не посетихме нито другия ресторант, нито бара, нито басейна, така че не можем да споделим впечатления за тях. 

Времето си в хотела прекарвахме основно на плажа, който действително е, може би, най-хубавият на острова (имахме възможност да се убедим в това, след като обиколихме почти цялото крайбрежие), без да е кой знае колко впечатляващ. 

Във водата обаче беше истинско удоволствие. Рифът на хотела е наистина невероятен. Нямаме база за сравнение с другите на острова, но тук имаше почти всичко, включително eagle ray и sting ray.

Като цяло, явно действително този хотел и Хилтън са най-добрите на острова (щом дори местни го твърдяха) и не сме сбъркали с избора си, просто не очаквахме точно това да е най-доброто ниво. 

Както споменахме, успяхме да разгледаме почти цялото крайбрежие на острова, този път самостоятелно, с рент-а-кар. Резервацията направихме през хотела, като от Авис дойдоха да ни вземат от хотела. Моорея, за разлика от Бора Бора, се обикаля без проблем с кола. Има само една-две viewpoints, които са достъпни само с изкачване дотам пеша, но преценихме, че нямаме достатъчно време за тях и ги пропуснахме. Въпреки това и от този остров събрахме хубави гледки. 

Така се изнизаха последните дни почивка и стана време да се връщаме към Таити. 

Фериботното пристанище в Моорея е доста хаотично (не)организирано. Въпреки това се качихме и пристигнахме и ние, и багажа ни, за щастие. В Папеете обаче никой не ни посрещна. Цялата върволица от пътници се извървя и накрая останахме само ние на изхода. И след общо около половин час чакане в дъжда и безуспешно обикаляне да намерим някой с табелка с нашите имена или някой, който да изглежда като да си търси туристите, се обадихме на телефоните на местната фирма, които имахме. Въпреки че беше вече привечер и беше почивен ден, все пак ни вдигнаха. След малко се появиха двама много кисели мъже, които добре ни се накараха защо сме звънели в офиса им, че те били там (всъщност някъде наоколо, седейки в буса, може би защото валеше) и че не разбирали какъв бил проблемът, та да се оплакваме и т.н. В крайна сметка ни закараха до хотела, де. 

Хотелът в Таити не е нещо особено, но пък персонала се стараеше да компенсира с любезно отношение. Първата вечер бяхме настанени в малко старичка и позахабена стая. За сметка на това последната вечер пък се оказахме в мезонет на последния етаж, в доста по-добър вид, който имаше дори кухня. Явно имат и реновирани, и стари стаи. Не можем да споделим нищо за допълнителни услуги, както и за плажа, защото не сме ползвали нищо освен ресторанта. В общи линии останахме с впечатление, че това е хотел, който е ок за един-два дни, като база за разглеждане на острова и за междинна спирка при пътуване до другите, но дотам. За нас, така или иначе, нямаше особено значение, тъй като и двата пъти пребивавахме там само по тъмно и имахме време буквално само за вечеря/закуска, душ и сън. 

На следващата сутрин пак имахме "ситуация" с превоза от хотела към летището. Този път шофьорът се появи 20 минути по-рано, заяви, че трябва да се качваме и не приемаше никакви обяснения, че е подранил и че ние все още закусваме (имахме заявена ранна закуска, която се сервираше на рецепцията). Прекъсна ни храненето, натовари нас и багажа ни в буса, след което чакахме още близо половин час докато тръгнем. Общо взето цялото обслужване на местната фирма беше доста посредствено - неприветливи, в най-добрия случай минимално любезни (в изброените моменти направо груби), без каквото и да било отношение към клиентите (не само към нас). Работата им се състоеше в това да нахвърлят багажа в бусовете (старички и леко раздрънкани), да ни стоварят на летището/пристанището/хотела и евентуално да дадат минимални обяснения накъде да тръгнем (ако сме на летище или пристанище). Добре, че отговаряха само за трансферите ни.

Разнопосочни емоции имахме и с времето. От една страна, "плажните" ни дни минаваха в дебнене с дъжда, но от друга, имахме късмета точно в дните, когато си бяхме организирали някаква разходка и разглеждане на островите, да е слънчево и приятно.  

Като цяло впечатлението ни от островите е, че природата е страхотна, подводният свят е уникален, но има какво да се желае най-вече по отношение на обслужването - в повечето случай добро, но без малките допълнителни стъпчици и дребните жестове, с които гостът да се почувства важен, специален и всестранно обгрижен, а не просто като поредния турист (с изключение на случката от ресторанта в хотела на Бора Бора, за която разказахме).  

Пътуването обратно към България мина също безпроблемно. 

В Нова Зеландия взехме кола под наем от летището и си спретнахме програма за престоя. Част от нея се осуети заради лошо време, но все пак не бяхме "капо". Определено бихме се върнали някой (за съжаление, вероятно не толкова близък) ден отново там. Интересна държава със страхотни (обслужващи - понеже с такива основно си общувахме) хора - за разлика от тези във Френска Полинезия, готови по всякакъв начин да помогнат, дори и да не им влиза изобщо в задълженията. 

Извиняваме се за пространния разказ, но предполагаме, че като по-отдалечена и крайно небюджетна дестинация няма кой знае колко отзиви от там  и се надяваме впечатленията ни да бъдат от полза за бъдещи Ваши клиенти. 

Поздрави,

Ивайла и Константин