+359 2 465 0565;   +359 890 343 459

[email protected]

Вход в b2b

В далечния султанат Оман всяко камъче е история, а там камъните са в изобилие. Но дивата и величествена красота на скалните зъбери обезсилва човешкото въображение. То просто не е в състояние да измисли толкова драстичен контраст – столицата Мускат прилича на сватбена торта, поставена в каменна кариера. Забулени жени свещенодействат с компютри. Сглобени или съшити без нито един пирон, древни ладии „дау” акостират до многоетажни кораби-хотели с пет звезди. Мъже със затъкнати в белите роби ханджари управляват петролни рафинерии от пултове като на космически кораб...

Сгушеният в Средния изток Оман се вдига на пръсти до развитите държави. За близо 70 години, султанатът е препуснал с шеметен галоп от феодализъм до утопичен социализъм, облагороден с единствената абсолютна монархия в света. В Оман здравеопазването и образованието са напълно безплатни. И в най-затънтения „вилает” (област) има модерни гимназии и болници. Няма град без младежки стадион. Всеки отличил се в учението може да замине със стипендия в странство. А да си образована жена в Оман, е досущ като да си представител на малцинствата в САЩ – имаш предимство при търсене на работа, въпреки негласната мъжка съпротива. Целият султанат е една строителна площадка. Никой не се учудва, ако по средата на безнадеждно камениста пустош, изникне блестящо чиста клиника, оборудвана по сънищата на напредничавия български лекар.

Преди 1970 г. в Оман е имало едва 5 км пътища. Сега, китни шосета прорязват държавата и в най-големите чукари, на километри от които не се виждат признаци на живот (в Оман гъстотата на населението е 10,5 души на 1 кв. км). Образът на султан Кабуз бин Саид гледа благо, но строго, от всяка стена. На него са кръстени булеварди, пристанища, училища, университет, джамия... Култът към личността няма нищо общо. Просто султан Кабуз ги е построил.И в любимото на оманците словосъчетание „Господ здраве да му дава”, издайнически се прокрадва страхът им дали незнайният му още наследник ще продължи благородните му дела. В Оман почти всичко принадлежи на султана, многобройния му род и няколко знатни фамилии и е въпрос на личен избор дали владетелят ще дава парите си за болници и училища, или ще ги пръсне за ловни соколи, харем, ездитни камили и ферарита.Името „Кабуз” украсява сорт роза, получила световна награда, енциклопедия на арабските имена и приз за опазване на околната среда към ЮНЕСКО.

ДЖАМИЯ ВЪРХУ 416 000 кв. м

Джамията „Султан Кабуз” е издигнат приживе паметник на оманския владетел. Целият молитвен комплекс се е ширнал върху 416 000 кв м с водоскоци и цветни градини, отделно помещение за жени и басейни за ритуално измиване с чешми, пускани от фотоклетки. Основната джамия с пет минарета (централното е високо 91 м) е със застроена площ 40 000 квадрата. Сградата уникално съчетава извивките на индийското архитектурно бижу „Тадж Махал” и типично арабския стил. Всеки петък под позлатения купол отправят молитви към Аллах 20 000 богомолци. Султан Кабуз лично е поръчал на архитектите витражите от бронирано стъкло, позлатения 14-метров полилей от „Сваровски” кристал с 1122 лампи, тежък 9 тона. 600 ирански жени в продължение на 27 месеца са тъкали ръчно килима, голям 60 х 70 метра, тежък 21 тона, с 1 млрд. и 700 млн. възелчета. Мълви се, че бил колкото три футболни игрища. Най-скрито пазената тайна на джамията е разположението на 30-те камери, които предават богослуженията за всички кабелни телевизии в Оман. Някои от кахлените панели с изображения на декоративни елементи и цветя (ислямът забранява рисуването на живи същества) се отварят дистанционно от телевизионно студио на 5 км от джамията. Никой не знае колко точно струва архитектурното чудо с пет минарета от червен пясъчник. За украсата отвътре са използвани 7 милиона изпечени гледжосани плочки. Специално от Италия е докаран мрамор, чиито полирани колони са украсени с резбовани фризове от цветя. Джамията бе най-голямото нещо, построено от човешка ръка, което бях виждал. (Години по-късно в Казабланка, Мароко, пак ме омайваха, че тяхната джамия е най-голяма в света, но не им хванах вяра.) Обаче в храма „Кабуз” мястото за мъжете бе колкото три футболни игрища, докато дамската част бе под открито небе и приличаше на неугледна класна стая. Оманките имат равни права с мъжете, но повечето не го знаят.

В ОМАН АЛКОХОЛЪТ Е ЗЛАТЕН. В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ

В Оман забраната на алкохол се разпростира дотам, че в ресторантите изрично се предупреждава, ако ястието е подправено с вино. В столицата Мускат единствено в най-луксозните 5-звездни хотели предлагат пиене. Само на чужденци и то на безбожни цени – между 15 и 20 реала за бутилка не особено качествено вино (1 реал е около 3.5 долара). Спипан да пие, оманецът отнася глоба от 5000 реала (средната заплата кръжи около 800). Икономическите и полицейските бариери обаче не спират местните младежи, които се омагьосват до безпаметност с две-три бири в нелегалните кръчми. Под прикритието на надписа „Пералня” или „Чехларница” ъндърграунд-баровете процъфтяват, докато вездесъщата полиция не ги затвори. Чужденците, които живеят в Оман, могат да си купуват законно алкохол само със специален лиценз, но той им се дава единствено ако имат доход над определена сума. И, разбира се, има лимит, за да не се отдадат на черна борса.

МАЛКО СУХИ ФАКТИ ЗА ДЪРЖАВАТА, НАДМИНАЛА КОМУНИЗМА

Територията на Оман е „разтеглива” – от 209 000 кв. км до 304 000. От три страни държавата опира в пустиня и границите са „размити”. Населението е около 2 млн. души. 52 на сто са под 18-годишна възраст. Жените имат по конституция равни права. Те са по-дълголетни от мъжете с 3 години и доживяват до 69. Парична единица 1 реал = 1000 бейза = 3,50 долара.

Още първия ден ни завеждат на покрития пазар „Мутрах” (омански вариант на Капалъчарши). Заораваме като ледоразбивачи сред тълпата, която се разделя за да минем. Дюкяните са на сектори – подправки, филигранно сребро, златари. Залепвам очи на стъклото, но отвътре изскача стремглаво собственикът и започва да ме омайва. Разколебан съм. Златото е толкова висок карат, че жълтее като тиква. А изработката е прекалено традиционно ориенталска за префинения ми вкус. Но бях привлечен от накитите, които изглеждаха като онова, което във фолклора се нарича „кокошник” .„Нещото” се оказаха национални сватбени бижута. И без миг съмнение златарите ми позволиха да пробвам младоженския накит с тегло около 1 кг, като дори не попитаха бързо ли бягам. Красивата диадема е изработена от 22-каратово злато и е задължителен атрибут на бракосъчетанието. Оманската булка влиза в семейния хомот, накичена от глава до пети с благородния метал. Освен диадемата задължителни са поне девет гривни на всяка ръка и пръстени дори на палците. Бижутата са застраховка развод – ако съпругът реши да я натири, жената напуска дома му само с дрехите на гърба си и бижутата, които носи. Така че оманките се кичат превантивно до премала. Покритият пазар „Мутрах” е туристическа атракция.

Тук любопитните могат да вдъхнат аромата на прочутия омански тамян, който се прави от смолата на специална акация, вирееща само в покрайнините на областта Салала, да близнат екзотични подправки и да си купят сувенири от чисто сребро на зашеметяващи цени. Скромно гравирано пепелниче струва 11 реала, а миниатюрен класически ханджар – 5 (1 реал е 3,50 долара, както се оплаках нееднократно). В огромни купи от патиниран бакър ценителите с часове ровичкат сред планини от старинни монети, бедуински гривни и камилски амуниции.Друг магнит за туристите в Оман е хайван-пазарът на старинната столица Низва. От зори докъм 11 преди обяд в ограденото място се чува невероятен коктейл от звуци: млади бичета хвърлят къчове, агънца блеят за майките си, а опърничави кози протестират. Върви унищожителен пазарлък, при който продавач и купувач си отиват, връщат се, крещят като на футболен мач, докато си стиснат ръцете идобичето бъде завързано в багажника на джипа или дори отгоре му. Само човек, без обоняние, може да понесе „аромата” на рибния и месния пазар. Върху ширнали се тезгяхи вещи касапи разфасоват току-що заклани агнета и камили, транжират гигантски риби, мърдат прясно уловени омари и октоподи. Кръвта се лее по кирливи улеи, но никой не й обръща внимание, вкопчен в мръвката или пазарлъка. 

Оставяме куфарите на съхранение в хотела и с по един кат бельо поемаме съм пустинята. Шишчета от камилско месо под навес от палмови листа и танци, прилични на ситна ръченица – нощувката в бедуинска колиба е оманско приключение, за което разглезеният европеец разказва  цял живот. В пустинята Ал Шарика тишината кънти като в гроб. Слънцето на залез се търкаля досущ тепсия с жарава, а звездите са едри като кюфтета. Върху пясъка са нахвърляни черги, тъкани от бедуинска ръка.Единствен видим белег на цивилизацията е фризерът (без разхладителни напитки 45-градусовата жега през деня ви топи като медузи на пясъка). При второ вглеждане се оказва, че туристът си е направо глезàн. В оазиса „Алраха” всеки разполага с отделна колиба от палмови листа, номерирана като в хотел. Тоалетна чиния, душ-кабина с течаща вода и лампа от електрически генератор окончателно дегероизират пустинната романтика. Но никой не протестира. Явно дозата е добре премерена. Екзотичната примамка за любителите на приключения е едва на 18 км от градчето Ибра, а туристът се чувства, сякаш е на хиляди мили в пустошта. Първата спирка е в автентична бедуинска колиба. Жените са двойнички на „Желязната маска”, но техните „домина” са от плътна коприна. Те покриват носа и не толкова пазят лицето от мъжки погледи, колкото спират пясъчните навеи. Бедуинките са високи, красиви и независими. Доят камили и кози и поднасят на туристите още топлото мляко, сервирано в менче с джоджен на дъното, от което става дъхаво като прясно сено. На примитивни станове тъкат пъстри материи, които после превръщат в... калъфи за мобилни телефони или причудливиключодържатели. Султан Кабуз напразно строи жилищни блокове за бедуините. Принудителното им закарване в града приключва до месец – след това са отново в пустинята при любимите си камили, кози и пясъци. Хората от пустинята обачеспазват закона за задължителното средно образование и децата им ходят с джипове на училище до 11-и клас. И как не?! Глобите, ако не образоваш децата си, са свирепи. Особено за момичетата. Колите 4 х 4 са на път да изместят камилите като превозно средство в пустинята. Единствената разлика е, че вместо да дават мляко, пият яко бензин. И за да не затънат в пясъците, карат почти по капли.

Джиповете са част от атракцията, наречена „сафари в пустинята”. Собственикът на туристическия оазис „Алраха” Али бин Залер е цар на волана. Искрено удоволствие му доставят шеметните лупинги по дюните, които карат гостите неистово да пищят. С позата на състезател от ралито „Париж – Дакар” Али казва строго: „И да не крещите, защото се разсейвам”, но лашка туристите по дюните, докато не изпили гласните им струни. Вечерта около огъня интернационална компания германци, холандци, австрийци и българи нестройно припява „Лела малела” (в превод от местен диалект: от сутрин до вечер, от заран до здрач). Включвамсе в нещо като ръченица с поклащане и за всеобщо учудване оманките ми кимат благосклонно. Хванал съм ритъма. Предупредени за сухия режим, предвидливите англосаксонци са скътали по някоя бутилка от фрий-шопа. Ние обаче си шушнем с шофьора ни Семир. Душата ни плаче за бира към камилските шишчета. Драйвърът взима по 10 долара от всеки и яхва джипа. След час и нещо се връща... с по еднакутийка бира от 330 грама на калпак и гледа като послушен шпаньол, донесъл пантофите на стопанина си. За него това си е жив разгул, ама трябваше ли да бие път до най-близкия град и да купува алкохол на черно за детска бира по 10 долара парчето.Самир обаче изважда изпод дишидашата си най-голямата изненада! Безстрашно опитваме – спирт с горена захар, титулуван като ром. След втората глътка ти е все едно. В късните часове компанията се разпада. Куражлиите възсядат джиповете и се качват по дюните да „вият срещу луната”. Останалите не подозират, че им предстоят целонощни баталии с орди люти комари.Откъде се пръкват, след като на стотици километри няма блато, не се знае. На сутринта дори силното оманско кафе със смлян кардамон не успява да разсъни любителите на пустинната романтика. 

В Оман има два сезона: горещ и много горещ. От септември до март в Мускат температурите кръжат около 30–35 градуса. В останалото време градът защитава репутацията си на най-жарка столица в света (до +50). Дори и кучешките колиби имат климатици. Единствената област в Оман с четири сезона е Салала – изумително красиво място с тучна зеленина, където на хавайския климат от постоянни 28 градуса се радват по сто хиляди  туристи годишно. Новото пристанище на Мускат (кръстено „Султан Кабуз”, естествено) посреща по 45 круизни кораба – плаващи луксозни хотели.  Единственият недостатък на оманския туризъм е, че съгласно ислямските закони хазартът е забранен.

ТАНЦУВАЩИ С ДЕЛФИНИ

Представете си: лодката ви пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани отбебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш сами гребат. Това не е красив сън, а всекидневна туристическа атракция.

 „Делфините са GРS-ите на рибарите. Където се появят, значи наоколо има пасажи с риба тон. Достатъчно е да ги следват. И да внимават в мрежите им да не се  заплете делфин, защото са защитени от закона. Ако имате слука, ще видите и китове”, разказва Мохамед ал Риами.Яхтата пори вълните на Оманския залив, а аз не мога да се нарадвам на късмета си да бъда тук и сега под палещото слънце, заобиколена от делфини. И стрелкащи се рибни пасажи. Обвитият от глава до пети срещу жаркото слънце рибар надава вик и започва кечът му с гигантския улов в стил „Старецът и морето”. След 15 мин на палубата плясва 60–70-килограмова риба, която се въди само тук и се нарича „кингфиш”. Толкова е огромна, че рибарят я доубива с бейзболна бухалка. После позира за снимки с беззъбата си усмивка. На пазара в Мускат кингфиш върви по 1 реал килограмът, а от него я изкупуват за 600 бейза (оманската стотинка). На рибната вечер в „Карлтън” хапнах „кралски” стек. Не обичам много риба, но този беше вълшебен. През гастрономическото ми отклонение делфините продължават изящнитеси лупинги, а туристическите яхти обикалят фиордите с дивата, но завладяваща красота на намръщена хубавица. В един от заливите се полюшва султанският кораб. Изящният платноход е направен безнито един пирон, по древната технология „дау”. Със същия кораб Синдбад Мореплавателя е обикалял света. Туристите снимат на воля позлатените гербове, докато на султанската охрана не й писва.

 

РАС АЛ-ХАД, ЗАЛИВЪТ НА КОСТЕНУРКИТЕ!

Не съм си представял, че някога ще видя на живо мястото, за което съм чел в научнопопулярните списания като връх на екзотиката. На Рас ал-Хад 4 пъти годишно женски костенурки с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка. Писък като на раждаща жена процепва нощта, шумно поемане на дъх и нов вик – снесено е още едно яйце. По-емоционалните наблюдатели се чувстват като душевни мародери. Костенурката ражда, а ние дебнем с фотоапаратите си. Пясъкът се раздвижва като жив. Малки колкото кибритени кутийки новоизлюпени  костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби, които ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1–2 костенурчета. Първа пресявка правят лисиците, които надушват яйцата на плажа и пируват с тях. Бебетата пък са напълно беззащитни във водата. Но оцелелите дочакват половата си зрелост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките, за да снесат яйцата си. 47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен.

Observe nesting turtles in Oman | Abercrombie & Kent

Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при раждането си преди 35 г., е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен колкото природата. Костенурките са напълно глухи, но имат изключително обоняние и са много чувствителни към светлината. Ако ги стреснат, панически зариват снесените няколко яйца и с неподозирана пъргавина изчезват в морето. Глобата за уплашена костенурка е 50 реала (170 долара). Аз пък се проявих като тимуровец – прилежно занасях до морето закъсалите в пясъчните бабунки току-що родени костенурчета. Черупките им бяха меки като бебешка фонтанела. Боже, как ми домиляха! Искаше ми се да ги спася. Всичките.

ПАРФЮМ ЗА $ 8000 ОТЛЕЖАВА 19 ГОДИНИ

Есенцията за най-скъпия парфюм в света отлежава 19 години. Той се нарича „Амоаж” (морска вълна на арабски) и се произвежда единствено в султанската парфюмерийна работилница в Мускат. Уникалният флакон е проектиран в Лондон, при бижутера на британския кралски двор „Аспри”. Дамският „Амоаж” има формата на джамия и е от сребърен кристал с капачка и кантове от 24-каратово злато. Мъжкият е копие на характерния за Оман нож, ханджар. В най-скъпия вариант ($ 8000), който се прави с личния герб на султана, флаконите са поставени в легло от полускъпоценни камъни: малахит, ахат, аметист. Принц Чарлз и японското императорско семейство се пръскат от парфюма с гъст ориенталски аромат. Най-известният френски „нос” (специалист, който комбинира уханията) Ги Роберпрез 1988 г. е създал „Амоаж” от 120 натурални миризми. Три от тях се въдят само в Оман – сребърният тамян, планинската роза от Джебел Акдар и уникалният омански лимон. Ги Робер (работил за „Коти”, „Ермес”, „Диор”, „Гучи”, „Шанел”) е сътворил аромата напълно безплатно – „Това е симфонията на моя живот”. Във фабриката, където за три дни произвеждат точно 72 бройки от парфюма, видях с очите си, че всичко се прави на ръка – от смесването на есенциите до нежното забърсване с кърпа на кристалните стъкла и златните части. И самата работилничка е едноетажна постройка с размерите на студентски стол.„Амоаж” е вечерен аромат. Дълго се запазва в кожата. Парфюмът просто задължава да си проспериращ, красив и... да носиш диаманти. Министърът на информацията на Оман, комуто гостувахме, подари на всеки от нас уникална кутия с вариацията на „Амоаж” – „Кристал и злато”. Стойността на уханието е „само” $ 4000 долара.„Злато, тамян и смирна – трите големи дара на Изтока, са комбинирани в един сън”, казват за „Амоаж” ценителите. Първата ми реакция бе: „Господи!Едно пръскане излиза 100 долара!”. Красивият флакон е в ложе от истинска коприна и има сертификат. Все още стои в една витрина у дома. Черпя приятелите си по едно пръскане. Само най-близките, де. Посещението в дворцовата парфюмерийница ме накара да се разровя за историята на ароматите и се натъкнах на прелюбопитни нещица: точно в арабските земи се е зародил култът към парфюма, а по-късно местните народи довели до съвършенство изкуството да комбинират уханията. Египтяните славели боговете си с благовонни огньове, масла и парфюми, които използвали в обредите си. Древните гърци носели от експедициите си екзотични аромати, а римляните им приписвали целебни сили. 

СЛЕПЦИ СТРОЯТ КОРАБА НА СИНДБАД БЕЗ НИТО ЕДИН ПИРОН

В Оман продължават да строят платноходи, досущ като кораба, с който Синдбад Моряка е бродил по моретата. Старинните лодки се наричат „дау”, с тях древните оманци са търгували чак с Индонезия. Днес е въпрос на чест богаташите да притежават, освен съвременна яхта, и традиционен „дау”. В яхтклуба на Мускат, столицата на Оман, идеално поддържани „дау” от тиково дърво с фамилните гербове на султанската рода се поклащат до лодки за милиони от фибростъкло и прочие високотехнологични материали. Корабостроителницата на „дау” обаче се намира в отдалеченияи консервативен град Сур. Под навеси от палмови листа свити като гъжви старци дялкат дървените клинове, които използват наместопирони. Дрипави дечица размачкват в ръце червеникава маса. Оказва се, че и на арабски се нарича „маджун”. С него замазват пролуките между клиновете. Вълните плацикат изгнили дървета и валма палмово лико. Пясъкът ври. Нали си падам любопитен екстремист, превзех с пълзене хлъзгава дъска, за да достигна борда на „дау”. Заети да съединяват дъски с клинове, лико и маджун, черни като спечени маслини работници не ми обръщат внимание, но отговарят на поздрава ми „Селям алейкум”. Други вече мажат готовата задна част на платнохода с лак, който къкри върху мангал. При опит да срещна очите им виждам, че са... празни като речни камъчета. Работниците са слепи! В реките тук се въдел свиреп червей, който атакувал зрението. Здравната реформа на султан Кабуз е елиминирала опасността с безплатни американски капки, но сред по-възрастните слепотата е често срещана. Препасан само с дрипав пещемал човечец започва да крещи, че жена на борда носи нещастие. Оказва се собственик на цяла флотилия „дау”. 

Оман наистина има древна история. Мълви се, че тук Ной е построил ковчега си и е запълнил пролуките му със „земно масло”, за да не пропуска. И наистина в тази камениста земя петролът е в изобилие. Тук Савската царица е управлявала империята си (затова илетището в Мускат се нарича „Куин оф Шеба”), оттук Синдбад Моряка е тръгнал със своята „дау” към далечни земи, стигнал е чак до Индонезия и е търгувал с екзотичните си подправки по цял свят.

Вижте програмите ни за Оман тук.