+359 24 650 565;   +359 890 343 459

[email protected]

Вход в b2b

В сътрудничество с Магдалена Гигова

Чианг Май в подножието на Хималаите е вторият по големина град в Тайланд, но на фона на многомилионния мегаполис Банкок си е направо кротък квартал със своите около 200 хиляди жители.

На 700 км от столицата, сгушен в долината на река Пинг, Чианг Май е културното сърце на Страната на усмивките. Западните космополити и авантюристи отдавна са очаровани от характера на това място, което е по-малко познато и посещавано от българите. За разлика от френетичния Банкок с неговия трафик и смог, тук строителството е ниско (завещание в традициите на старата северна култура Ланна), има много музеи, уютни убежища и барове, атмосферата е приятелска и дори европейска, макар градът да се намира в самия център на Азия.

В превод Чианг Май означава нов град и през 1296 г. наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Ланна от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на статуята на Изумрудения Буда, пред която днес се тълпят туристите в кралския дворец на столицата Банкок.

В момента гигантската ступа, чието строителство е започнало в Чианг Май през 1391 г., е полуразрушена от земетресение. Посетителите могат да снимат само отдалеч „наследниците“ на Изумрудения Буда, защото сградата е затворена, ала това не намалява нейната святост.

Наблюдавах затрогваща процесия как 14-годишни момчета от Чианг Май минават под строй покрай храма, за да бъдат обръснати за монаси, докато майките в ръце носят оранжевите им одежди на лами и ронят сълзи.

Старият град, където са съсредоточени повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, тъй като до него е можело да се стигне само по реката или върху слонове.

Храмът на белия слон прелива от злато

Wat Phra That Doi Suthep е забележителен храм в Чианг Май, до който до който се стига по 309 стъпала. Те са охранявани от щедро инкрустирани змейове и окупирани от дечица в традиционни носии, които предлагат да се снимат с туристите срещу дребни стотинки.

„Ако не сте опитали Као Сой и не сте посетили Дой Сутхеп, все едно не сте били в Чианг Май“, твърдят тайландците за тази северна част на страната си. И ако Као Сой (традиционно ястие с юфка) може да опитате в повечето местни заведения, то храмът Wat Phra That Doi Suthep е наистина само един. Будистката обител е част от „светата троица“ на туриста в Чианг Май – Златният, Сребърният и Белият храм, задължителни за любознателния чуждоземец.

Трудно е да се каже кога точно е построен Дой Сутхеп, но повечето историци го датират в края на XIV век. Към невероятната красота на светилището се добавят и зашеметяващите гледки, които се откриват на височина от над 1000 метра над морското равнище.

Според легендата, тукашният монах Сукхотая получил видение къде сред руините да открие безценна урна с праха на Буда. На същото място намерил и разполовена костичка от рамото му. По-малката част от нея вградил в сградата на храма, а по-голямата поставил на гърба на бял слон и го пуснал из джунглата с идеята да му покаже къде да построят светилище.

Слонът дълго бродил, докато не започнал да тръби и да рие земята, а после се строполил мъртъв. Изтълкували го като знак свише и вдигнали именно там Wat Phra That Doi Suthep – комплекс, символизиращ мира и вселенската хармония, където посетителите се кланят не само пред статуи на Буда, но и на индийския бог Ганеша. Сребърният храм крие надпис „София“

Сребърният храм в Чианг Май не е така величествен и помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Wat Sri Suphan е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден, постройката просветва с дискретен лунен блясък.

Може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на светилището, чийто строеж е започнал през 1495 г. По нова време е бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбван неколкократно.

За жалост, влизането на жени във вътрешността на храма е забранено, но дори отвън се виждат ясно филигранно изпълнените посребрени картини, които покриват стените от покрива до пода. Благородният метал олицетворява лунната енергия Ин, родоначалничката на всичко.

Фриз с имената на световни столици опасва долната част на храма. С гордост и почуда видях там и името на София – между Лисабон и Рим. Как е попаднала нашата столица на стената на Сребърния храм в Чианг Май не е ясно. Местните вдигат рамене и посочват, че върху храма монасите поставят всичко, което смятат за важно. Очевидно и София влиза в тази графа.

Районът около Сребърния храм също е любопитен за посетителите. В низ от малки работилнички будистките монаси създават авторски сребърни уникати със своите чукчета. Преди да минат към благородния метал, калфите се упражняват на филигран с алуминий. Улицата е осеяна с магазини за сребро, а вечер тук се провежда традиционният за Чианг Май нощен пазар (най-вече в събота), който е истинско предизвикателство за сетивата и небцето.

Белият храм, като сцена от „Замръзналото кралство“

Няма как да пропусна Wat Rong Khun, който се намира на около 150 км от Чианг Май – в Чианг Рай. В сравнение с побратимите си, Белият храм е презрително млад (от 1997 г.), но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство“: изящни фигури, подобни на дантела кули, арки, излети сякаш от фино стъкло. Но всъщност материалите, с които е направен, са цимент и пластмаса.

Решил художникът и скулптор Чалемчай да издигне това частно светилище по собствен вкус и през 1997 г. прерязал лентата му за посетители. Тази авантюра му струвала 40 млн. бата, тоест около 1 млн. евро. А идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, като създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове.

Може би затова още от входа посетителите са посрещнати от собствените им грехове – от земята стърчат ръцете на хора, попаднали в ада, подават се крайници на чудовища, а от клоните на дърветата висят отрязани глави. Плюс заветите на художника, които са кратка версия на десетте божи заповеди – да не пият, пушат, убиват и изневеряват.

В храма е забранено да се снима, но класическите сюжети са преднамерено съчетани със съвременни символи. Наред със снежния цвят, акцент е червеното – олицетворение на живота и на желанията.

Белият цвят препраща към чистотата на Буда, докато стъклото е израз на мъдростта му. Към днешна дата храмът не е завършен. Предвижда се вдигането на още 9 сгради, включително зала за колекция от будистки реликви, места за медитация, жилища на монасите и художествена галерия.

В основната постройка се влиза по мост – като преход, който изобразява смъртта. Посланието е, че ако преодолееш егоистичните си желания, би могъл да го преминеш. В края му те чакат духовете, които взимат решението дали да те насочат към ада или към рая.

Белият храм внушава изящество и покой със своите водоскоци и бухнали туфи зеленина и цветя. Дори тоалетните са направени, без да се жали материала – в случая са… от злато.

Основното послание е, че адът за човешката душа са страданията, които преживяваме в съвременния свят – страх, отчаяние, съблазни, но и вътрешният огън, който помита всичката мръсотия, срещната по пътя. Само той може да доведе до преображението на душата в бяла и невинна – като Белия храм.