Тайландското ми пътешествие започна от столицата Банкок и завърши на остров Пукет и архипелага Пи-Пи.
За Банкок мога да говоря, така да се каже, със смесени чувства - беше интересно да се види тази „градска джунгла“. Предполагам, че по-голяма част от хората са били в Истанбул - това е другият космополитен град, с който мога да сравня Банкок. Едно безкрайно гъмжище от хора,трафик и всякакви миризми. Бяхме настанени в хубав хотел, на 45 етажа. Mоята стая беше на 35-ия етаж. Ресторантът, където закусвахме, беше на последния етаж и разкриваше страхотна гледка към града. В момента, в който излезем от хотела обаче, попадаме директно в „чаршията“- сергии с евтини стоки, предимно дрехи, колички с различни и странно миришещи храни, задръствания от пешеходци, коли, мотори. Да се пресече по-широка улица се оказва доста трудна мисия - шофьорите не признават пешеходни пътеки, светофарите са рядкост. На една улица станах сводетелка на доста странен начин за спиране на трафика, за да преминат пешеходците: от едната страна на улицата беше застанал мъж, който държеше дебела лента, и когато видеше, че потокът от пешеходци е нарастнал, просто опъваше тази лента от единия до другия край на улицата, за да спре колите! На първия ден от престоя си имахме полудневна обиколка на града с англоговорящ екскурзовод, която включваше три от най-необикновените будистки храмове в Банкок. Първият е Уат Траймит- тук се намира статуя на Буда,направена от масивно злато (5 ½ тона), Уат По – в него се съхранява голяма бронзова статуя на Полегналия Буда. По-късно разгледахме Големия Кралски Дворец. Той е бил и бивша резиденция на кралете на Тайланд. Този комплекс се състои от дворци с различна тематична насоченост – Погребалния дворец, Залата за коронация, Кралската къща за гости, Троновата зала и красивия Смарагдов храм.
Същата вечер посетихме вечерно шоу, наречено Сиам Нирамит с включена вечеря на шведска маса - беше доста разнообразна и опитахме наистина вкусни неща. Там ядох страшно вкусна супа от сладка царевица. Самото представление е една от най-големите съвременни шоу-програми в света. В рамките на 80 минути различни и многобройно артисти представят прекрасния и тайнствен свят на културните традиции на Тайланд. Това е едно пътуване дълбоко в историята на тайландските народи: различни сцени от фолклорни празници, церемонии.
Измежду задължителните неща, които трябва да видите в Тайланд е Аютая. Това е бившата столица на Тайланд, разположена на 90 км северно от Банкок. Посетихме огромния исторически парк Аютая: Уат Монгкол Борпит с гигантската бронзова статуя и трите древни пагоди на храма Уат Пра Срисанпеч, който за времето си е бил най-големият храм в Аютая и е бил използван като кралски храм и палат от няколко крале.
Доста приятна беше разходката с корабче по реката до двореца Банг Па Ин,който е бивша кралска лятна резиденция.
Храната много ни допадна - гледахме да опитаме възможно най-разнообразни неща. В ресторанти основното е да кажете да не ви носят нищо пикантно, защото дори и съвсем леката степен люто там може да е прекалено люто! В едно заведение до хотела поръчах порция крокодилско месо - съвсем нормален вкус, наподобяващ пилешко, нищо неприятно за небцето. Страшно вкусен на същото място беше панираният банан, поднесен със сладникав сос. Задължително на всяко сядане не пропускахме да се разхлаждаме с бутилка или две от местната марка бира – Чанг („чанг“ в превод означава слон). Много приятна и лека бира, отговаряща на вкуса на човек като мен, който по принцип не е голям любител на бирата. Има няколко нощни пазара в Бангкок, които работят до 1ч вечерта. Последната вечер решихме да посетим най-близкия до хотела ни. Беше много приятно изживяване - феерия от цветове и вкусове. Пазарът предлагаше не само храни и напитки, разбира се, а всякакви сувенири, дрехи и дрбеолийки.Това беше и мястото, където опитах пържени скакалци, не бяха никак лоши.Когато разказвам на приятели и ми се зададе реодвния въпрос на какво имат вкус, казвам цаца. Е, признам, че цацата е доста по-вкусна, но и този местен деликатес не беше толкова зле. Решихме и придвижването ни до пазара да е по-екзотично и нестандартно. Ползвахме услугите на откритите им таксита, така нареченото „тук-тук“. Въпросното превозно средство предаставлява едно ремаркенце с капацитет за 3-4 човека, а предната част е като на колело или мотор. Честно казано това е и най-бързият вариант за придвижване, ако не искате да стоите часове в ненормалните задръствания.
Местните - и в Банкок,и на Пукет, са страшно мили, внимателни, усмихнати. Живеят простичко, но щастливо. Това наистина те кара да се замислиш, че материалните блага и придобивки определено не са фактор за измерване на щастието. Една жена от групичката ни каза нещо много интересно по този повод, ще се опитам да го пресъздам: “Те нямат представа колко са щастливи в нещастието си и обратното.” Има нещо много вярно в това изречение, но ще оставя всеки да го тълкува сам за себе си.
Ориенталското ни приключение е към своя край и е време за буквално глътка чист въздух на прекрасните острови. Наистина на третия ни, последен ден в Бангкок всички нямахме търпение да излетим към рая, който ни очакваше!
На следващия ден, когато беше екскурзията ни до Пи–пи, вече попаднахме в рая,който надхвърли и най-смелите ни представи за магическото и нереалното. Архипелагът Пи Пи се състои от шест острова, въпреки че само един от тях (Phi Phi Don) е населен. Другите пет са осеяни с идилично красиви плажове и живописни варовикови образувания. Най-известният плаж на архипелага е Maya Bay, тъй като тук се поставят основите за филма "Плажът". Ако предпочитате едно по-релаксиращо преживяване по време на почивката си на Пи Пи, може да посетите плажовете в Hin Khao и Laem Tong, които могат да бъдат практически безлюдни в определени периоди от годината. Корабчето ни спря на Пи-Пи Лей, за да имаме възможност да поплуваме в кристалните води и да се слеем с тази невероятна природа, която ни заобикаляше. Чувството е неописуемо, наистина, блажено усещане, нирвана, не знам каква друга дума да употребя, за да ви доближа до това, кето изпитвах в онзи момент. Това определено беше най-зареждащия ден от почивката!
Същата вечер посетихме вечерно шоу, подобно на това в Бангкок-казва се Fantasea, в покрайнините на Пукет. Съчетава красота, елегантност, музика, огромни декори, стотици артисти и живи животни.Това е най-големият увеселителен парк на острова, който ежедневно събира хиляди туристи, които са готови да се потопят в света на магията и фантазията.Разположен е на площ от 57 хектара и включва атракции, детски площадки, зоологическа градина, има редки албиноси животни и влечуги.
Друго, което си заслужава да видите докато сте на Пукет, е статуята на големия Буда, която се извисява на хълм, на около 10-тина минути от центъра на Патонг бийч, наистина е впечатляващо творение!
Ходих 3 пъти на масаж на краката - страшно приятно и нескъпо удоволствие - 200 бата (10 лв) за 1 час наслада. Масажните студиа са буквално на всеки ъгъл! Това, което ние си харесахме и останахме доволни, се нарича Lemone. Не пропускайте да се подсладите и с тайландския сладолед на плоча-Ice Thai.Избирате си каква да ви е основата - ванилия,йогурт или шоколад, и после какво да ви смеси човекът – например, някакъв плод и още нещо сладко. Този, който аз си поръчах беше с ванилова основа и парченца банан и кит-кат, мммм!
Стойте далеч от техния най-типичен плод мисля-ДУРИАН, това е най-отвратителното нещо на света! Бяха ми описвали вкуса като нещо между сяра,развалени яйца и не знам си какво още...ами,не е лъжа! На един пазар опитах парченце в сушен вид - после да не ви казвам колко време дъвках дъвка, за да си пооправя вкуса! Препоръчвам да се пробва смути от драконов плод, хареса ми. Иначе нямаше кой знае колко екзотични плодове, както очаквахме.
Поредният (всъщност беше и последният) много зареждащ ден беше, когато отидохме на малкото,закътано плажче-Tri Trang beach или известно също като Lucky beach, където имате възможност да поплувате с малки слончета. Мястото явно е попуярно сред местните и за сватбени фотосесии - докато бяхме там дойдоха 2 двойки младоженци за снимки с милите животни. Чувството да си в такава близост до малките слончета е повече от уникално! Удоволствието струваше 700 бата(35 лв), а споменът от това изживяване няма цена! Самото плажче е наистина малко, няма условия за плажуване, така че след фотосите със слончетата отидохме на съседен плаж, който силно препоръчвам. Казва се Paradise beach - беше прекрасно райско кътче, не беше и толкова населено, може би, защото самият плаж има входна такса, която е доста символична - 50 бата (2.50лв!). Това за мен беше вторият най-вълшебен ден след разходката до Пи-Пи.
И така,тайландското приключение е към своя край. Остават спомените за милите хора и топлото отношение в хотелите и заведенията, за вкусната и необичайна храна и за невероятната сила и красота на заобгрждащата ни природа!