Здравейте, Петър!
Включвам се, макар и със закъснение, да споделя малко повече впечатления от новогодишното ни пътешествие.
Пътуването ни натам мина почти безпроблемно. Ryanair отмениха полета ни до Лондон, което не беше голяма изненада. Но сравнително лесно през онлайн чата им си сменихме билетите за следващия полет, който беше 2-3 часа по-късно. Така,освен че ни се съкрати вечерната разходка из Лондон, други последици нямаше. На следващата сутрин по план излетяхме за Барбадос. Изборът на Norse се оказа доста удачен. Единствените разлики с нормалнотарифните компании, които усетихме, са, че има само едно включено хранене (но на борда може да се закупят допълнително храна и напитки на нормални като за авиокомпания цени), както и че има по-малък избор от филми, музика, игри и прочие развлечения. Но това е повече от пренебрежимо предвид немалката разлика в цената дори спрямо Lufthansa или British.
Хотелът в Барбадос беше добър - спокоен, в колониален стил, съответно с интересна архитектура, интериор и детайли. Но едната ни нощувка там не беше достатъчна, за да можем да разгледаме, опитаме и да споделим впечатления от всичко, което предлагаха (басейни, масажи, ресторант и пр.). Но препоръчваме закуската да бъде в хотела – ние решихме да не закусваме там, да тръгнем рано сутринта на обиколка из острова и да хапнем някъде попътно, но се оказа невъзможно, поне за нас, да намерим заведение, което предлага храна преди 11 часа. Е, в Бриджтаун със сигурност има такива, но не и попътно по крайбрежието и по плажовете.
Същия ден, привечер, се качихме на кораба. Aida покри очакванията ни, а някои дори надмина.
Каютата и банята бяха удобни, функционални и, учудващо, с достатъчно място за всичко необходимо.
Що се отнася до клатенето – не е като въобще да го нямаше, особено в дните изцяло на море, когато бяхме далеч от суша. Но не беше кой знае какво и не ни е смущавало особено.
Може би, най-голямото предимство на Aida пред други, дори по-висок клас, компании е политиката им по отношение на храната и напитките. В цената са включени пет бюфет ресторанта с безалкохолни напитки, наливни бира и вино. Четири от тях предлагат закуска, която е почти еднаква във всички тях и, за съжаление, почти еднаква през различните дни. Но пък предлаганият асортимент е задоволителен, а и наличието на четири различни места за закуска помага да няма струпване на хора. Три от тях работеха на обяд, а за вечеря бяха отворени всички – един с предимно италианска кухня, един с азиатска такава, един, насочен към по-бързо хапване (бургери, пици, паста, хапки), както и един, в който всеки ден имаше различна тематична вечеря. Един от ресторантите беше отворен и през целия следобед, така че от рано сутрин до 1:30 часа вечерта винаги имаше къде да се хапне или пийне нещо без допълнителни разходи. Освен тези изцяло включени в цената храни и напитки, има и три а-ла-карт ресторанта (италиански, френски и немски) и три други заведения (за сандвичи/кроасани, за къривурст и за тапас), в които се заплащат само напитките. Посетихме и гурме ресторанта – също добър.
Относно напитките, ние избрахме да не си взимаме пакет, което се оказа правилно решение. Всеки ден сме си поръчвали по 1-2 питиета на човек - предимно коктейли, както и по някое кафе, различно от еспресо. И въпреки че не сме се ограничавали, платихме по-малка сума спрямо пакета. Но пък и по принцип не сме от тези, които прекаляват. А и дните изцяло на море, които предполагат по-голяма консумация на борда, в нашия случай бяха само три. През останалите дни пък, на повечето брегови екскурзии се предалага достатъчно алкохол (да се разбира ром, естествено), че като се прибере човек, няма много останал капацитет за още. Което пък означава, че за други дестинации и при програма с повече дни на вода пакетът може и да не е толкова излишен. И още една подробност във връзка с напитките – оказа се, че всъщност няма или, може би, по-скоро не се прилага ограничение за напитките, които се качват на борда от спирките по маршрута. Не че сме купували кой знае какви количества, но със сигурност се прибрахме с повече от въпросния 1 л на човек - обратното би било скандално за този район J. При това алкохолът дори не беше задържан от персонала до приключване на круиза.
Що се отнася до развлеченията на кораба, то повечето, очаквано, бяха насочени основно към немската публика – и като език, и като съдържание. Но имаше и някои никак нелоши попадения и почти всяка вечер - по нещо, с което човек да разпусне и да се позабавлява.
Друго, от което се възползвахме, беше достъпът до интернет – срещу 15 евро за 24 часа се получава стабилна и бърза връзка на две устройства.
И последно за екскурзиите, предлагани от кораба… Те вече не са на немски и се осъществяват от местни агенции, на английски. Понякога имаше и представител на Аида, който да превежда най-същественото, в случай че имаше някой, незнаещ английски; а по-често просто придружаваше групата или правеше „рекламни“ снимки и видеа. Ние, обаче, бяхме само на няколко такива, тъй като повечето бяха малко „едностранчиви“ – включваха или само плаж/шнорхелинг/разходка с лодка, или само „сухоземни“ занимания, или само различни дегустации. Тъй като ние предпочитахме (доколкото е възможно в рамките на един ден) по-пълноценно разглеждане на островите, когато се възползвахме от тях, обикновено съчетавахме по една сутрешна и една следобедна екскурзия с различна „насоченост“. Но в повечето случаи си резервирахме „външни“ екскурзии от популярните сайтове и когато имаше възможност, си запазвахме индивидуални обиколки с опция за наш избор на местата, които да видим в рамките на деня. Да, финансово е по-неизгодно, но не и непосилно - малко по-скъпо от целодневна групова корабна екскурзия, например, но несравнимо по-добро като изживяване. А Барбадос, Кюрасао и Гваделупа разгледахме самостоятелно с кола под наем.
Като цяло корабът си беше съвсем ок и както споменах, дори в някои отношения надмина неголемите ни очаквания. Разбира се, няма блясъка и всевъзможните глезотии на по-титулуваните компании, но пътуването беше достатъчно комфортно. За това допринасяше и максимално лежерната атмосфера на кораба, която дори кореспондираше с духа на дестинацията – не е необходимо спазване на часове или правене на резервации за храненията (освен за 2-3 специализирани а-ла-карт ресторанта); има достатъчно богат избор от места и неща за хапване и пийване, включени в цената, почти денонощно; няма изисквания за облеклото, освен на нудистката палуба ; човек може да си вземе питие от някой бар и да го изпие почти навсякъде, където пожелае, включително в каютата си; както вече споменах, може да си купи и нещо от брега и да го консумира на кораба; възможно е и обратното – едното кафене предлагаше сандвичи, кроасани и плодове, които хората редовно си взимаха за „сушата“. Друго хубаво в нашия случай беше това, че на 6-7 от островите нямаше други кораби по време на нашия престой и то в този натоварен сезон (дали случайно, дали резултат от добро проучване и планиране на дати и маршрут от страна на Аида?). Не можем да преценим доколко незнаенето на немски би било пречка, но Аида би била много подходяща за туристи, чиито приоритет е не толкова лукса на кораба, колкото маршрута, както и такива, които предпочитат активното разглеждане пред мързелуването по палубите (каквито бяхме ние). Всъщност точно това беше и нашата причина да изберем тях – за нашите дати и продължителност на пътуване и за тази дестинация това беше компанията, която посещаваше най-много острови.
Въпреки че сме доволни от круиза и цялостното преживяване – беше точно това, което търсихме, круизите като цяло надали ще се превърнат в най-предпочитания начин за пътуване за нас (не че сме го и очаквали, де). Нито предлагат пълноценна почивка, нито пък пълноценно разглеждане на дестинациите по маршрута. А и цялата „масовка“, опашки по асансьорите в „час-пик“ и пр… Намираме ги обаче за много подходящ начин за повторно посещение на любими места, вече разгледани от-до, когато човек иска да види нещо все пак пропуснато или просто отново да се потопи за кратко в атмосферата им в съчетание с чара на един круиз (такъв не може да отрече, че все пак има). Както и за сравнително сходни дестинации в един район за набелязване на тези от тях, на които си заслужава да се отдели повече време в отделно пътуване (нашия случай).
Такива за нас в най-голяма степен се оказаха:
- Доминика: имахме чудесен ден там. Направихме индивидуален тур с местен гид. Гмуркахме се в Champagne reef, плувахме във водопади и в Titou Gorge (страхотно изживяване, което не трябва да се пропуска), обядвахме в местен ресторант, попътно опитвахме и разни други интересни нещица. Островът е сравнително по-див и „автентичен“, с много разнообразен релеф и природа и може да предложи доста разнородни приключения. Бяхме си набелязали също плаж с бял пясък (има и такъв на острова), езеро, река, но точно този релеф прави придвижването бавно (макар и живописно) и нямаше как да съчетаем и тези места с останалото. Така че имаме „материал“ за поне още едно ходене до там J
- Антигуа избрахме да обиколим по цялото й крайбрежие с катамаран. Забелязахме някои доста добре изглеждащи плажчета и хотелчета за по-продължителна почивка, по време на която да разгледаме по-подробно острова.
- Кюрасао също доста ни се хареса – впечатляващи гледки по източното крайбрежие, хубави плажове на запад, добри места за шнорхелинг, достъпни направо от пясъка, риби (мнооого риби), морски костенурки, игуани и, разбира се, Вилемстад
- Аруба също бихме посетили отново, за по-дълго. Заради плажовете и „животът“, който кипи в Оранестад. И въпреки вятъра…. И американците.
Събрахме много хубави спомени и от останалите места – запомнящи се гледки, бананов кетчуп и фъстъчен ром в Света Лусия, страхотен шнорхелинг в Доминикана, кактусов ликьор, фламинги и магарета в Бонер, „общителни“ маймуни, шоколад и сироп от индийско орехче в Гренада … и мноooго rum punch надлъж и на нашир по цялото Карибско море … И свръхбагаж навръщане в резултат на всичко изброено и не само.
С две думи – макар и да не са най-най-най нашето, круизите не са никак лошо нещо, а Карибите не са никак лошо място J И бихме повторили и двете някои близък или по-далечен ден.
С пожелание за весели празници и успешен остатък от годината!
Поздрави от двама ни!
Ивайла и Константин