Намибия

Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
През 1878 г. Великобритания обявява района около Уолфиш Бей за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на Германската империя с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20 меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена Германска Югозападна Африка (Deutsch-Südwestafrika[3]). През 1890 г. Германия получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията, и достигаща до река Замбези. Тази част от днешна Намибия е известна като Ивица Каприви. Тя осигурява достъп на страната до река Замбези, която от своя страна създава връзка между колониите на Германия в Югозападна и Източна Африка. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров Хелголанд, а Великобритания – остров Занзибар.
Със своята площ от 825 418 km² Намибия се нарежда на 34-то място по големина (след Венецуела). Въпреки голямата си територия страната е слабо населена и е на предпоследно място преди Монголия по гъстота на населението. Намира се в южното полукълбо в Югозападна Африка. За разлика от някой от своите съседи има голям излаз на Атлантическия океан (1572 km). На север граничи с Ангола (1376 km) и Замбия (233 km). На юг и изток с Ботсвана (1360 km), а на югоизток с ЮАР (855 km). Голяма част от границите през колониално време са прекарани по меридианите и паралелите без да е съобразен релефа, през който минава. Друга част от границите са естествени – определени от реки както с река Кунене на северозапад с Ангола, река Замбези на североизток със Замбия и Оранжева река на юг с ЮАР. Макар че страната фактически не граничи със Зимбабве, то в най-източната точка на ивицата Каприви се срещат границите на четири държави от континента – Намибия, Замбия, Зимбабве и Ботсвана.

Основната част на Намибия представлява високо плато, заемащо централната ѝ част. Тук е и най-високата точка на страната Кьонингщайн – 2606 m. На запад платото е ограничено от пустинята Намиб. Тя се простира по цялата дължина на страната ограничена между Атлантическия океан и централното плато. В най-източните части е пустинята Калахари. На юг страната граничи с Република Южна Африка като границата се определя от Оранжевата река. В североизточния си край територията на Намибия се вклинява между Ангола, Замбия и Ботсвана наречена Ивица Каприви. Територията на тази част от страната е заета от тропическа растителност.
В Намибия има малко реки като повечето от тях са пълни с течаща вода само в отделни сезони. Пресъхналите им корита на езика ндонга се наричат ошана. Най-големите реки в Намибия са Оранжева река, Фиш Ривър (каньона образуван от реката е втори по големина след Големия каньон в САЩ), река Окаванго, чиито води попадат в безотточно блато в Ботсвана наречено делта на река Окаванго. Водите на реките са богати с риба.

Страната е богата на залежи от диаманти, мед, уран, злато, олово, калай, литий, кадмий, цинк, сол, ванадий, природен газ. Предполага се, че има и големи залежи от нефт, въглища и желязна руда. Има голям хидроенергиен потенциал.

Железопътният транспорт в Намибия води своето начало още от колониални времена, когато маршрутите на железните пътища се определяли от нуждите на военните. Общата им дължина днес е 2 381 km и съединяват всички големи населени места в страната. В последните години железопътните превози се използват предимно за превоз на товари. Пътническия железопътен транспорт е представен от StarLine Passenger Services.
Главно средство за придвижване в Намибия остава автомобилният транспорт. Пътната система достига до всички краища на страната като общата им дължина е 65 000 km, но едва 5 000 km от тях са с асфалтова настилка. Подобно на ЮАР движението в Намибия се извършва в лявата пътна лента.
Авиационният транспорт в Намибия е също добре развит. Националният превозвач Air Namibia извършва международни полети от летището на Виндхук – Хосеа Кутако и това в Уолфиш Бей. Най-добрата връзка на Виндхук е с Йоханесбург Почти във всяко важно населено място в страната има изградена самолетна писта, а въздушните превози се извършват от много малки транспортни фирми и частни собственици на самолети.
Главно морско пристанище на Намибия е Уолфиш Бей.

Официален език в страната е английският, но той е разпространен предимно като втори език сред младежите. Най-разпространеният роден език е ошивамбо, или ндонга, а като втори – африканс. До 1990 г. официални езици са немски и африканс.
Грамотността сред населението над 15-годишна възраст е 84%.
Мнозинството от гражданите на Намибия са християни (до 80%) – предимно лутерани, а останалата част изповядва местни традиционни вероизповедания.

Важно:

• Бъдете внимателни при пътувания във вътрешността на страната.
• Да се избягват пътувания с автомобил през нощта.
• При дълги пътувания с таксита, изисквайте предварително да Ви уточнят тарифата.
• Поддържайте строга лична хигиена.
• Бъдете предпазливи при консумацията на пресни плодове и зеленчуци.
• Консумирайте само бутилирана вода.
• Снабдете се преди пътуване с необходимите ви лекарства.
• Внимание! Понякога в парка Етоша се появяват скорпиони.
• Носете фотокопие на паспорта и личните си документи, а оригиналите оставяйте в сейф на хотела.
• Климат: в Намибия като цяло, климатът е сух. Май-юни са едни от най-приятните месеци със свеж въздух и зеленина. През юни започва да става по-сухо, нощите по-студени, температурата през деня и нощта е около 20oC–10oC, а в някои от пустинните зони може да падне през нощта до 7oC, а животните се скупчват около водните източници и лесно се наблюдават.
• Облекло: подходящи са дълги панталони и дрехи с дълъг ръкав от памук и лен в цвят каки. Избягвайте черния и синия цвят, тъй като той привлича мухата цеце, която причинява сънна болест. Носете топла връхна дреха, яке против дъжд и вятър, слънчеви очила, бинокъл, репелент против комари, балсам за устни и овлажняващ крем.
• Електричество: 220/240 V, контакти – европейски и с 3 кръгли щифта.
• Валута: Намибийският долар (NAD) и USD, на много места се приема плащане с карти.
• Може да се използва южноафриканския ранд 1 NAD=1 ZAR.

Република България няма посолство във Виндхук. Българските граждани, пребиваващи краткосрочно или дългосрочно в Намибия, могат да се обръщат по консулски въпроси към посолството на Република България в Претория, Република Южна Африка.
 

Посолство на Република България в Претория
Адрес: 1071 Church street, 0083 Hatfield, Pretoria, Republic of South Africa
Тел.: +27 12 342 37 20; +27 12342 79 41
Факс: +27 12 342 37 21
Работно време: По - Пт, 09.00 - 12.00 ч.
Мобилен тел.: +27 79 893 7336 - при спешни и неотложни случаи в извънработно време, празнични и почивни дни.
E-mail: [email protected]
Website: www.mfa.bg/embassies/southafrica

За България е акредитирано посолството на Намибия във Виена, Австрия.
Посолство на Намибия във Виена
Адрес: Zuckerkandlgasse 2, 1190 Vienna, Austria
Телефон: +43 1 402 9371
Факс: +43 1 402 9370
Консулска служба
Работно време: По - Пт, 09:00 - 13:00 ч.
E-mail: [email protected]
Website: www.embnamibia.at