Кения: Африка е път назад, който си дължим

Черна Африка мобилизира, очарова и плаши със своята красота и първичност. Тук се връщаш в утробата на човечеството, обграден от непознати и тревожни звуци, люлян, захранван и утешаван от Майката-природа. Африка е имплозия – включително и в смисъла, който се влага в психотерапията. Тя е път назад, който си дължиш.

В Кения всеки разговор започва с „Jumbo“, без да става въпрос непременно за слон. „Джамбо“ на тукашния език суахили се превежда като „здравей“. „Асанте“ е друга важна дума в Източна Африка и означава „благодаря“. А с „Хакуна матата“ – израз, прочул се по целия свят благодарение на анимационния и музикален шедьовър „Цар Лъв“, местните ни уверяват, че всичко ще се оправи, дори в най-тегавата африканска ситуация. И си е така: Африка с природните си красоти и с емоциите като контрастни душове е автентично приключение, което трябва да се изживява именно с мисълта, че „накрая всичко ще бъде наред; а, ако не е наред, значи това не е краят“.

Резерватът Масай Мара в Кения. Хищниците ловуват плячка, ние ловуваме близки срещи с хищниците. Лъвове довършват пред очите ни кървавия си обяд – кравоподобна антилопа гну. Дълговрати жирафи и раирани зебри притичват пред откритите ни джипове. Великолепни гепарди и елегантен леопард минават буквално под каросерията ни, докато сме спрели притихнали да ги снимаме. Африкански биволи – едни от най-агресивните животни на Земята, които никога не се движат сами – ни наблюдават скептично отдалеч (и ние – тях). Стада бързи газели препускат към хоризонта, семейства бавни слонове дружелюбно размахват хоботи наблизо.

Като на кино 

Така изглежда кенийският национален парк Масай Мара, нарисуван с няколко едри щрихи. Дори „закоравял“ рецидивист в пътешествията като мен неусетно се превръща във възторжено дете още при първото сафари – с пеперуди в стомаха, с ококорени от щастие очи, с жадно за още и още откривателства сърце. Вълнението е неподправено като самата природа, която властва тук и превръща всички ни в онемели нейни зрители. Величествен спектакъл, в който се редуват картини на грациозна невинност и необходима жестокост, на естествен подбор и всекидневна битка за оцеляване. Представление, при което всичко е болезнено красиво и логично, дори убийството и смъртта. Погубваш чужд живот и спасяваш собствения си по волята на могъщия първичен инстинкт. Жертва и ловец – най-старият тандем за танц на Земята.

Нощуваме в Emayian Luxury Camp в непосредствена близост до Масай Мара. Просторните ни тенти (на практика стаи с брезентови стени, баня и килер) плющят и се люшкат от вятъра като платноходки в бурно море, докато диви котки и хиени вият и се „кискат“ навън. Лоджът е ограден, по пътеките му обикалят пазачи от местните племена, вътре имаме всички удобства, дори хол, който делим със съседите българи, и все пак непознатите звуци вдигат адреналина ни до небето в първата нощ.

През октомври температурите падат до 10-12 градуса вечер, но под пухените завивки е топло. Рано сутринта, когато тръгваме за поредния game drive, обличаме всичките си дрехи и ги белим през деня като люспи от лук, понеже по обяд слънцето грее силно, както си е обичайно на екватора.

Голямата петорка

Масай Мара е най-известният резерват не само в Кения, но и на планетата. Намира се на 280 км от столицата Найроби, на границата с Танзания и националния ѝ парк Серенгети. Това, което го прави толкова популярна дестинация за сафари, е, че е дом на „Голямата петорка“ (“The Big Five”) на Африка, състояща се от лъв, бивол, слон, леопард и носорог. Всичките тези „големци“ могат да се видят само за ден или два в Масай Мара.

Стара африканска поговорка гласи, че всеки нов ден пристига за газелата заедно с необходимостта да надбяга най-бързия лъв, за да не се превърне в негова плячка. И че всяка сутрин лъвът се буди със задачата да надбяга най-бавната газела – иначе ще умре от глад. Без значение лъв или газела си – за да оцелееш, трябва да се движиш. Движението тук е единственото спасение.

Интересно е, че в сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални – само те от вида си живеят на групи, наречени прайдове. В Масай Мара има най-много лъвове в света спрямо площта, която обитават. Прайдовете най-често се състоят се от двама-трима самци, обикновено братя, и десетина женски с малките им (майки, дъщери, сестри).

Самките ловуват и отговарят за храната, а мъжките маркират и охраняват територията на прайда, където не се допускат лъвове пришълци. Царете на саваната изкарват почти цялата светла част от деня в сън и излизат на обиколка по тъмно. Женските са постоянни членове на прайда, но мъжките биват прогонвани. Обикновено това става, когато лъвчетата навършат 2 г., защото възрастният водач се бои да не бъде изместен от тях. Нощем в саваната кънти дълбокият лъвски рев, предупреждаващ другите мъжкари да стоят надалеч. Ако лъвът не припознае малките си, се опитва да ги убие още с раждането им, но това никак не е лесно, защото майка им яростно ги защитава. Дори да ги е приел, смени ли се лидерът на прайда, новият титуляр избива всички лъвчета, за да може лъвиците да отглеждат само неговите наследници. И все пак женските не приемат новия алфа мъжкар, докато не забременеят от него.

В „петнистата земя“ (както се превежда Масай Мара) живеят още гепарди и хиени, жирафи и зебри, най-различни видове антилопи – едри и малки, водни козли и брадавичести глигани (местните ги наричат Пумба – като симпатичния герой в „Цар Лъв“). Виждаме ги всичките многократно, както и крокодилите, и хипопотамите в река Мара. Когато стигаме брега ѝ, слизаме от джиповете и въоръжен рейнджър ни повежда да разгледаме по-отблизо животните в реката. Това е първият път, когато виждам някой да носи огнестрелно оръжие в резервата. Явно е наложително заради големия брой гигантски хипопотами, които излизат на сушата, за да пасат (най-вече след смрачаване).

Макар да яде само трева, хипопотамът е смятан за най-опасното животно в Африка. Най-много инциденти с хора според статистиката стават именно след атаките на този агресивен бозайник. Жертвите му наброяват над 3000 човека годишно. Хипопотамът е особено раздразнителен и освирепява лесно, ако си науми, че му навлизаш в територията или пък е с малките си. Едър е почти колкото слон и от него се страхуват дори крокодилите и дивите котки (с изключение на лъвовете, които обаче могат да се справят с него само в група, при това не винаги).

След обиколката ни край реката, спираме с джиповете под сянката на красива акация насред саваната – за обеден пикник с приготвените от кемпа кутии с храна. Наоколо хищници няма, но сме обект на заострен интерес от страна на неколцина щъркели марабу. Чаровните грозници, напомнящи ми на Жан-Пол Белмондо, са известни с това, че имат най-големия размах на крилете от всяка друга жива птица. Стоят упорито край софрата ни в очакване да получат каквото остане от обяда и накрая го получават. В саваната търпението се възнаграждава.

…и Голямата миграция

Кенийският национален парк Масай Мара е в непосредствено съседство с резервата Серенгети в Танзания. Границата между двете държави и двете защитени зони е обозначена единствено от каменни пирамиди, отстоящи на известно разстояние. Дивите животни минават свободно през териториите на двете страни и няма как да бъде иначе. От хиляди години тук се състои едно от най-грандиозните природни зрелища на Земята – т.нар. Голяма миграция, при която близо 2 милиона тревопасни животни (гну, газели, зебри, импали) се движат вкупом в търсене на свежа паша и прясна вода. Миграцията им е циклична, непрестанна и винаги в кръг из екосистемата Серенгети-Мара – по посока на часовниковата стрелка.

Този вековен маршрут е заложен в древните инстинкти на дивеча, а придвижването му е съпровождано с епични драми. Мигриращите огромни стада са подложени на всякакви изпитания и въпреки това никога не се отказват,  продължавайки напред, каквото и да им струва това. По пътя си пресичат буйни реки като Мара, чиито води гъмжат от гладни крокодили. По бреговете ги дебнат хищни зверове. Стотици животни умират стъпкани в суматохата и хаоса, докато бягат от своите преследвачи, или са отнесени от придошлите течения. Стотици антилопи и зебри се раждат по трасето и заемат мястото на загиналите, утвърждавайки така вечния кръговрат на живота. На новородените са им нужни едва 5-7 минути, за да се изправят на крака и да започнат да тичат редом с майките си в рамките на стадото.

Точното време на миграцията зависи от валежите, но тя е с постоянен ритъм всяка година. Тук има два различни дъждовни сезона: април–май (с продължителни дъждове) и ноември–декември (с кратки валежи).

Животните се носят в големи прашни колони, понякога спират да почиват, да се ухажват и чифтосват, да обърнат внимание на малките си. Антилопата гну е известна като „основен вид“, оформящ тази естествена среда, консумирайки 1,7 млн. тона трева годишно. Тя отваря пасища за по-малките импали и зебри. Само миграцията отлага дневно в екосистемата над 3500 тона тор, равни на 70 пълни товарни вагона. Това пък подпомага растенията и насекомите.

На гости при масаите

Гостуваме в миниатюрните кирпичени къщи на масаите - селото им е буквално до нашия Emayian Luxury Camp. Посрещат ни с ритуалния си танц adumu, подскачайки до небето, облечени с характерните си червени карирани наметала (и ние имаме такива - подарък от травел агенцията Luxutour). Колкото по-нависоко скачат масаите, толкова по-малка зестра се налага да платят за поредната си съпруга. А полигамията тук е важна част от бита, защото жените не само се грижат за децата и животните, но и строят сами семейните домове от слама и кал. Имат 3 месеца, за да съградят къщите, в които отглеждат потомството си. Те са толкова малки и схлупени, че едва можеш да се обърнеш вътре – печките, в които гори огън, нямат комини и всичко е опушено, цари мрак, защото и прозорци няма. Наред с децата под домашната стряха се приютяват нощем и новородените в стадата.

Мъжете на племето ни демонстрират как палят огън само с триене на пръчки. Жените пък ни показват изработените от тях бижута с цветни мъниста. Богатството сред масаите се измерва с деца и добитък – и двете тук са по много. („Масаите всъщност са доста заможни – заради скотовъдството и привилегията да живеят в резерватите, не ги гледайте, че домакинствата им са толкова примитивни; знам го, защото бях женена за масай“, казва ни по-късно една кенийка – мениджър на луксозен хотел в Диани бийч). Племето има сложна, но ясна йерархия според пола и възрастта. Жените на масаите нямат права, нито собственост, но всички къщни занимания влизат в задълженията им: храната, водата, децата и т.н. Мъжете притежават всичко и имат само една задача – да обикалят къра и да пасат домашните животни. (Това социално устройство не ви ли напомня на лъвския прайд?) Колибите им са подредени в кръг и образуваното по средата голямо празно пространство е отредено за добитъка. Нощем го прибират в кошара, оградена включително отгоре с тръни и бодлива тел заради хищниците.

Масайската култура е колективистична, земята е обща, монотеисти са и почитат само един бог, живеейки в пълна хармония с природата. Чуват всичко, което тя им казва, и имат поне шест начина да разберат кога ще вали. И до днес масаите правят обувките си от автомобилни гуми. Зашиват към гумената подметка яки връзки и я превръщат в сандал.

Извитият рог, на който свирят, се нарича kudu и звуците му са близки до лъвския рев. Възрастен масай с белег на лицето ни разказва, че лично е убил лъв. Схватката с царя на саваната някога е била задължително изпитание за масайските момчета при инициацията им (ритуалния преход от юношество към мъжество), но днес вече не е така.

Когато масаите се усмихват широко, се вижда, че на всички им липсва предният долен зъб. Понеже никога не ползват лекарства и не ходят на лекар, но пък пият билкови отвари и животинска кръв с мляко, когато някой от тях падне в несвяст, племенният знахар вкарва през дупката от липсващия зъб специален животоспасяващ лек в устата на загубилия съзнание. И обикновено го съживява.

Отмора на Диани бийч

Освен всичко друго, Кения е и море, а Diani Beach е една от ярките крайбрежни перли в огърлицата на Индийския океан. Времето тук не просто се забавя, ами буквално усещаш как стрелките се въртят наобратно. И тогава си спомняш, че всъщност всичко е започнало в Африка.
Бутиковият Blue Marlin Beach Hotel ни обгръща с лежерна атмосфера и ненатрапчив комфорт след емоциите в саваната. Топли тюркоазени води, бели брашнени пясъци, плътна сянка от палмите, гладко морско дъно чак до рифа в далечината – какво повече да иска човек, решил да скъса поне за малко синджира на цивилизацията. Но цивилизацията все пак присъства дискретно тук – с чистота, с дизайнерски детайли в интериора и с истински добра храна в ресторанта. Всъщност семейният хотел принадлежи на българи, Chef готвачът Пламен също е българин, а уменията му се ценят високо от западните експати в района.
Плажът на Blue Marlin e идеална платформа за наблюдение на друг един впечатляващ природен спектакъл – феноменалното редуване на приливи и отливи, когато океанът ту приижда, ту се отдръпва, за да остави след себе си раковини, морски звезди и водорасли. Сутрините на Диани Бийч са лениви и спокойни, но следобед плажът оживява с неизменното настъпване на прилива, изпълвайки се със сърфисти и кайтисти, дошли да хванат вълната, включително цели семейства с много малки деца.

Диани бийч се простира на цели 17 километра по южното крайбрежие на Кения чак до Момбаса и без съмнение предлага най-доброто плажно преживяване в цяла Източна Африка. Индийският океан тук е с цвят на нефрит, заливите са укротени от коралови рифове, а пясъкът е ситен и бял като на Малдивите. В района могат да се практикуват на воля много спортове на открито: кайтсърфинг и шнорхелинг, парашутизъм и парапланеризъм, каране на джет. Плажът е обточен с модерни барове и ресторанти.

Ако искате да се разходите наоколо, на разположение са различни активности и екскурзии – например до близкия остров Фунзи. Там живеят около 3000 души, които са отказали да бъдат изселени и са запазили примитивната си племенна структура. Ентусиазирани от предстоящите подаръци деца ни посрещат още на брега и ни водят към училището. Класните му стаи са чисти, малчуганите са до един с униформи, но личи, че са бедни – в един клас има поне по 40 деца, тъй че чиновете не стигат за всички и много от тях учат на пода. Излетът продължава с разходка с традиционна платноходка dhow из гъстите мангрови гори, които растат във водите на океана. Провирайки се между тях, наблюдаваме голямо разнообразие от птици, хищни орли и грамадни гущери. Не срещаме крокодили, но ги има.

Кения за начинаещи

Към пътуването в Африка трябва да се подхожда с позитивна настройка, отворено съзнание и добра подготовка. Ако ви липсва опит на пътешественик в подобни дестинации – информирайте се, четете, говорете с други, минали по-рано по вашия път, и изберете внимателно туристическата агенция, на която да се доверите. Моят partner in the crime беше бутиковата травел агенция Luxutour, чийто екип не ни подведе нито за миг по време на пътуването. Българският ни водач Марина Стоянова даде всичко от себе си, за да се наслади 10-членната ни група на африканската си авантюра и да си вземе най-доброто като емоции и спомени от Кения.

Добре е да знаете, че използването на найлонови торбички в страната е строго забранено и глобите са солени, ако нарушите това правило. Освен това тук не може да пушите навсякъде, има определени за целта места и, ако не ги спазвате, ще ви санкционират. Винаги пийте бутилирана и добре запечатана (с капачка, облепена с фолио) минерална вода. В хотелските стаи оставят филтрирана или стерилизирана вода – ползвайте я и за миене на зъбите. В ресторантите проверявайте дали купуват пакетиран леда към напитките – ако е така, можете да ги консумирате без проблем.

SIM-картата от Safari.com (най-големият мобилен оператор в Кения) е най-сигурният начин да имате интернет връзка със света през целия престой. Друг удобен вариант е да ползвате eSIM карта. И все пак не очаквайте пълен обхват насред саваната.

Официалната валута тук е кенийски шилинг, равен на 0.015 нашенски лев. Щатските долари също вървят, но не навсякъде и е добре да са от емисия след 2010 г. Разумно е да си вземете кенийски шилинги от България, ще ви излезе по-изгодно, отколкото ако сменяте на място.

Бакшишите са нещо, което ще се очаква от вас на всяка крачка: хората са бедни, доходите – ниски и в туризма разчитат основно на допълнителното възнаграждение (макар че тук, имаш ли изобщо работа, вече си „добре“). Където и да ходите, оставяйте дребни пари и подаръци, особено ако има деца – чистата радост в очите им е нещо, което ще ви се върне по две.

И запомнете: по време на сафари в саваната, нямате право да напускате превозното средство без изричното разрешение на водача – вие сте ходеща храна за част от дивите обитатели на резерватите. Бъдете тихи и спокойни, дори когато някой хищник се окаже много близо до вас. Докато сте в джипа, даже той да е напълно открит, няма страшно – животното ви възприема като едно цяло с колата, която е по-голяма от него, и няма да ви удостои с вниманието си, стига да не произвеждате резки шумове и движения.

Шосето между Найроби и Масай Мара е тясно и изключително натоварено – повечето товарни камиони от Южна към Северна Африка минават по този маршрут. Затова се пътува дълго, а пейзажите не са радостни: мизерни бараки с ламаринени покриви и с гръмки табели „Хотел“ или „Ресторант“, прашни пазарища, мърляви улици и ниски кирпичени домове се нижат пред очите ви, за да напомнят, че сте в сърцето на Черна Африка, където нито немотията, нито престъпността са забравени. И все пак Кения е място, където туристът като цяло е safe, което не значи, че не трябва да внимава къде ходи и кой го придружава.

По пътя между Масай Мара и Найроби има отбивка, от която се открива смайваща гледка към Голямата разломна долина (The Great Rift Valley), формирала се в продължение на 20 млн. години. Долината разделя страната по цялата ѝ дължина. В Кения се виждат отчетливо резултатите от разместването на земните пластове. Характерни за пейзажа са т.нар. грабени, езера и вулканични конуси над 3000 метра. Вулканът Маунт Кения се извисява на 5199 м и е втори по височина в Африка след танзанийския връх Килиманджаро. Фактът, че голяма част от Кения се намира на високо плато, е определящ и за климата тук – макар държавата да е близо до екватора, температурите се по-ниски и жегите не са така палещи.  

Мегаполисът Найроби 

Наричат кенийската столица Найроби „Зеления град на Слънцето“ и името ѝ идва от масайския израз Enkare Nairobi („мястото на прохладните води“). В космополитния многомилионен град с колоритни улици и предградия работят пришълци от цяла Африка. В столицата Найроби е и най-голямото гето на континента – Кибера, то се точи пред очите ни с километри, докато пътуваме с джиповете към летището.

В центъра на Найроби се издигат модерни бизнес сгради, а в покрайнините – аристократични имения в колониален стил.

В такъв един residential квартал се намира Giraffe Manor – прочутият хотел, за който са снимани документални филми, тв репортажи и модни фотосесии за списания като VOGUE. Миловидните жирафи, които живеят в имението, пристигат по време на закуска, обед и вечеря, за да правят компания на гостите, отседнали тук  специално заради тях. Хотелът разполага с 12 стаи и посетителите още в деня на пристигането си получават инструктаж как, с какво и колко да хранят животните. Те са постоянно гладни и протягат дългите си шии през прозорците на хотелския ресторант в търсене на храна. Специалните гранули за жирафи се сервират на определени места в салона и с тях гостите на хотела черпят своите дълговрати нови приятели.

Ние виждаме Giraffe Manor от разстояние, отбивайки се в съседния Giraffe Center, създаден специално като развъдник за редките жирафи на Ротшилд, които са застрашен вид. Успяваме на свой ред да ги нахраним и да им се полюбуваме отблизо: изразителни очи, нетърпеливо протегнати шии, дълги черни езици, поемащи припряно гранулите, които сме взели на влизане. Измиването на ръцете преди и след храненето на жирафите е задължителен ритуал.

В покрайнините на днешен Найроби е и имението на датската писателка баронеса Карен фон Бликсен, която прекарва 18 години от живота си в Кения (1913-1931 г.), отглеждайки кафе. Фермата ѝ гледа към любимите ѝ хълмове Нгонг и днес е превърната в музей. Карен се прочува благодарение на книгите си и филма "Отвъд Африка" (Out of Africa, 1985 г.), донесъл куп международни награди на авторите си, включително Оскар на режисьора Сидни Полак, и на актьорите Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в главните роли.

В Найроби вечеряме в легендарния барбекю-ресторант Carnivore. Там опитваме 10 различни вида печено месо, нанизано на традиционен масайски меч. Грандиозното огнище, на което цвърчат мръвките, е на входа на ресторанта. Сервитьорите носят мечовете по масите и режат без ограничения в чиниите на гостите. За най-редкия специалитет се смятат т.нар. Оx balls (тестиси от вол), но, честно казано, кулинарната им слава е силно преувеличена.

В Кения са открити едни от най-древните останки от човешкия род, затова страната се смята за люлка на човечеството, макар и други държави да претендират за тази титла. Някои от намерените тук човешки реликти са датирани на цели 7 млн. години.

Жителите на днешна Кения наброяват 49 милиона, като 73% от тях са на възраст под 30 г. Само за 90 г. населението е нараснало драстично – от 2,9 млн. на около 50 млн. През последните години икономиката отбелязва сериозен напредък, най-вече в земеделието, туризма и телекомуникациите. Освен това Кения е най-големият производител на чай в света. Местните пият чая си по английски маниер – с добавено прясно мляко.

Кенийската култура носи отпечатъка на различните общности и племена в страната – суахили по крайбрежието, банту и кикую в централните и западните райони, масаите в саваната, полу-номадските племена самбуру – основно пастири и воини.

И накрая: най-бързите хора на планетата са кенийци – страната е дом на „тичащото племе“ календжин, които чупят световни рекорди. Кения е известна и лекоатлетите си бегачи на дълги разстояния, които доминират най-вече в маратоните. Случайно или не, в кенийската савана живее и най-бързото сухоземно животно на земята – гепардът, който развива 120 км/ч. Както вече казахме, движението тук е спасение.

След пътуването си в Кения с Luxutour, Мира Баджева се вдъхновява да напише този материал за списание VOYAGE.